Животът е една безкрайна магистрала.Ние хората сме постоянни участници в нея като регулировчици на движението или просто преминаващи обекти.Драмата на вечно пътуващия човек човек, е че не може да уседне, да открие своето място сред безкрайността.Дали защото е бил привлечен от изкушението, наречено подвижен живот, или просто защото се е страхувал от еднообразието на ежедневието....Избирайки този живот, той се обрича на самота.Прекрасно е да се будиш всяка сутрин на различно място, но така загубваш корените си, връзката, която е вечна, а именно тази с хората.Понеже докато ти се движиш, или по-точно лъкатушиш по безкрайния път на Вечната Магистрала, те са някъде там, далеч от очите , и още по-далеч от сърцето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар