Ангел в нощта

Ангел в нощта
Озари вечността
Със лик светъл и благ закърпи той рани,
Които ти в душата направи…


По-добре,че те няма;живота без теб ще е лесен
Като детска песен.
Ти си на демона злото,
Огънят на доброто.
Омагьосваш,проклинаш,завладяваш
Не прощаваш!
Не ще простя и аз
За твоя светъл грях,
Затова че ме измами ти
Че вечно с мене ще си.

Лъжата грозна забрави,
Не ще си с мен ти,
Защото една душа копняла,
Вечно твоя да е няма…
…защото ти уби
И най-красивото дори.
Сили да те мразя нямам,
Но за това не се и надявам,
Защото знам един ден ще страдаш ти,
И болката ми ще те озари,
Но помни,
Че за всичко ще страдаш ти!
Всичко,що на тоя свят си сторил,
Многобройно що си го повторил,
Теб ще те преследва вината,
До края на земята…


Това ли е утрото?
-В деня на нощите
слънцето също е черно.
***
Обичта е облечена
С черно наметало-
Крие цветята си,
Мъртви от вечна студенина…
Призрачно синя мъгла,
Заляла мрака на нощта
Говори с тишината на чуден,странен език,
Мълви и нежни слова
За любов една,
Някога,там, където
Докосвали са се земята и небето
И вълните галят прибоят,
Никога недостигнал простора…

Самотна е нощта
без твоята топлина.
А къде си сега?-
питам се самотна в дъжда…

Сама съм сега
Имам сили да продължа…
Ще се справя сега
С гордо вдигната глава
Дори сама
В мрака на нощта
Ще успея да се спася!

Недостатъците

Какво ли чакам в нощта?Паднала звезда да влезе в стаята ми,да освети тъмния кът от захвърлени листи.”Изписах целия свят с името твое….”-пишеше някъде там между редовете.Вече нищо нямаше значение.Живота бе една празна дупка,глуха яма без съдържание,която може би никога вече нямаше да се напълни със сладкия сок на любовта.”И защо така?”-бихме се запитали.”Защото ние хората обичаме да страдаме по безвъзвратно изгубеното,това,което не можем да променим или да върнем назад.Безпомощни сме към безпощадният ход на времето…А какво сме ние всъщност?Жива верига?Не,просто една брънка от веригата на живота.Нищо особено.Не стига че живеем толкова кратко,а и безцелно се лутаме през повече от половината време,за да открием истини,които даже не са общовалидни.Чудим се,търсим и накрая,ненадейно,времето ни е изтекло…И какво следва?Ставаме на прах.Не можем да победим вечността.А може и да можем…Сухата студена и безчувствена вечност едва ли няма слабости.Може би и тя като нас страда от чисто човешки несъвършенства.Ами ако Вечността се влюби???Не би ли бил животът един прекрасен рай?Всичко би било вечно красиво,влюбено,розово и щастливо!!!....Но това е невъзможно,защото животът се нуждае от механизъм,колело,нещо,което да се върти,нещо,което да тече и да се променя.Иначе няма живот,няма и смърт,няма щастие и тъга.Двойствеността е нужна,за да съществува светът.И какво излиза,че всичките тези несъвършенства са всъщност идеални причини да съществува светът сам по себе си.Изводът е че несъвършенствата правят всичко да изглежда по-очарователно,по-желано.Затова трябва да се примиряваме с недостатъците,но не и да ги подкрепяме.Те са част от природата,от вечния кръговрат на живота…