Аз

Аз съм едно обикновено момиче с обикновени мечти и фантазии,от обикновено семейство,дошло от малък град в столицата,за да се учи и да успее да постигне нещо в живота.Уча Българска филология в Софийски университет „Св.Климент Охридски”.Безспорно това е най-добрият университет в нашата малка страна.Разбира се,това беше нещото,което желаех да уча,и само аз си знам колко усилия,нерви и напрежениe ми костваше,за да го постигна.Разбира се,историята не свършва дотук,както в приказките:И заживели щастливо сега и завинаги…тра-ла-ла…”.Няма такива манджи в моя живот.Всеки ден ми се налага да се доказвам на някого,да се боря с простотията и ограничеността на българския народ,който сам се обрича на своята ограниченост Бог знае защо.Защо,по дяволите,всички са толкова ограничени и гледащи единствено напред като коне с капаци?Кое ни направи такива?Някои биха казали,че обществото си е било такова векове наред.Аз обаче хич не съм съгласна,макар че моето мнение едва ли има особено значение.Както и да е.Омръзна ми да отговарям на еднакви тъпи въпроси от рода на:И каква ще станеш като завършиш?Учителка?То какво друго може.Това е толкове безперспективно.Така,драги мой интелектуалци.Мога да стана каквото намеря за добре,защото,за разлика от вас,ще съм грамотна.Ще съм прочела достатъчно книги,които да ме направят интелигентен човек,чиито амбиции и интереси да достигнат отвън вашия материално скучен хоризонт на ембрионално развитие.Аз поне не вървя назад в развитието си,защото съм се посветила на изкуството на езика,на неговата красота и звучност,а не на това да дразя и да досаждам на хората,заради собствения си егоизъм,че това,което уча,не са го насадили мама и тати...Е,предполагам,че не изглежда много доходоносно,но какво означават някакви пари на фона на това да работиш това,което ти доставя удоволствие.И все пак филологът не е просто професия,а призвание.Да си филолог значи да разбираш всичко,да знаеш неща от много области.Но какво да ти обеснявам,скъпа моя,ограничена и глупава,зъболекарке.Ти навярно не можеш дори да пишеш на български,да не говорим,че едва ли си чела,колкото аз.Но хайде да не се заяждам,че това го мога добре.Хората се различават по интереси и качества.Не може всички да са инженери,доктори и зъболекари.Трябва да има и различни.Е,аз съм от тях.Аз съм господар на себе си и ще стана човек с главно „ч”,осъществявайки нещо,непонятно и неосъществимо за теб,мила моя,понеже си твърде отдалечена от моя свят на магия и тайни.Бъди си затворен прагматик и ограничен средностатистически българин,невиждащ и неразбиращ другия.Ето защо сме назад в света,защото никога не сме приемали другият,различният,без значение дали той е болен,недъгав,беден или просто човек като нас, но с различни интереси.
Ще се видим отново и ще видим кой е успял и кой не.Желая ти всичко хубаво и най-важното-да успееш да превъзмогнеш прагматизма си.Макар че,ти едва ли разбираш езика ми,твърде ти е сложен,а (хахаха)....
(Следва Продължение....)