В съвременния свят всеки си има своите кошмари. За едни това е онази част от деня,минутите преди да изгрее слънцето. Събудени,обляни в пот от нестихващия страх, неоправдан и неразбран,но с отварянето на очите осъзнават,че всичко е отлетяло.Нереално е.
Други пък изживяват всеки кошмар още с отварянето на очите си, сблъсквайки се с жестоката и несправедлива реалност в милата татковина. За трети самият живот е един кошмар, от който няма излизане навън. Кретъш вътре и се въртиш в колелцето подобно на ония хамстери, дето ги ползват за опити. Жестоко, но и толкова реално. Кошмарът не е само насън,а и наяве.За всеки от нас по различен начин и до различна степен. А има и такива, за които кошмарът е вътре в тях. В емоционалния им живот, загубили някого, трудно въстановяващи се, непостигнали себе си,нереализирали се писатели,певци и всякакви други. Кошмарът като начин на съществуване в съвременното ежедневие на човека от 21 век.
Всеки кошмар обаче е ограничен времево. Винаги свършва, точно когато най-много се страхуваме. Тогава се събуждаме по някаква причина. Но в сънищата е така,а в живота как е?
Много просто. Там трябва просто една загрижена ръка да те погали или само да те докосне,за да се осъзнаеш.Да ти покаже,че винаги има път напред,стига да имаш желание да извървиш първата стъпка, която в общия случай е най-трудна и изисква най-много сила и увереност.
Трябва да помним,че от всеки кошмар се излиза.Винаги има начин,винаги има лъч светлина в тунела,стига да дръзнем да продължим по неутъпканото. Резултатът ще е гарантирам-винаги си струва.Стига да повярваш и всичко е възможно.
Други пък изживяват всеки кошмар още с отварянето на очите си, сблъсквайки се с жестоката и несправедлива реалност в милата татковина. За трети самият живот е един кошмар, от който няма излизане навън. Кретъш вътре и се въртиш в колелцето подобно на ония хамстери, дето ги ползват за опити. Жестоко, но и толкова реално. Кошмарът не е само насън,а и наяве.За всеки от нас по различен начин и до различна степен. А има и такива, за които кошмарът е вътре в тях. В емоционалния им живот, загубили някого, трудно въстановяващи се, непостигнали себе си,нереализирали се писатели,певци и всякакви други. Кошмарът като начин на съществуване в съвременното ежедневие на човека от 21 век.
Всеки кошмар обаче е ограничен времево. Винаги свършва, точно когато най-много се страхуваме. Тогава се събуждаме по някаква причина. Но в сънищата е така,а в живота как е?
Много просто. Там трябва просто една загрижена ръка да те погали или само да те докосне,за да се осъзнаеш.Да ти покаже,че винаги има път напред,стига да имаш желание да извървиш първата стъпка, която в общия случай е най-трудна и изисква най-много сила и увереност.
Трябва да помним,че от всеки кошмар се излиза.Винаги има начин,винаги има лъч светлина в тунела,стига да дръзнем да продължим по неутъпканото. Резултатът ще е гарантирам-винаги си струва.Стига да повярваш и всичко е възможно.
