Лятото е към своя край,но това не означава,че есента не е една вълшебна,пъстра,златна приказка:)

Колко струва една мечта?

Колко струва една мечта,не сте ли се запитвали?Отговорът е много труден.Тя струва и много,и малко.И нищо и всичко.И сега и завинаги.Въпросът е какво  ни остава след нея?Нещо друго,което да следваме?Безкрайно щастие от постигането и или просто неудовлетворение,че не можем нищо друго да постигнем повече,тъй акто сме безсилни.Лицемери ли сме към самите себе си или просто не обичаме да виждаме истинските си лице,крием ги от чужди очи по-малко отколкото от самите себе си.
Колко струва една мечта?-една мечта струва много,защото  в нея проектираш силите си,желанията,целите с обещания към самия себе си  за по-добър живот.
Една мечта не струва нищо,осъзнавайки,че проваляйки осъществяването си,всъщност си пропуснал всичко от живота си...А имало ли е смисъл,се питаме накрая?
Естествено,че е имало смисъл някъде там по средата,но сега.....

Да си сам...

Да си сам не е състояние,то е съдба.Когато сме щастливи,обикновено опиянени от положителни емоции,не си даваме сметка колко сме сами.Звучи абсурдно,но е така.Винаги сме сами,през 90 процента от живота си,дори когато си мислим,че сме с някого,тогава пак сме сами.Разочаровани си даваме сметка едва след време,защото времето е единственият съдник на събития,хора,цели,мечти.
Да си сам има и своите предимства,или поне не пръв поглед.Нямаш с кого да се съревноваваш,нямаш конкуренция да се съизмерваш.Нямаш нужда от чужда помощ,която след това уж помежду другото да ти напомня за услугите.Нямаш нужда от хора,които да ти обърнат гръб,когато най-много имаш нужда от тях,защото се интересуват от себе си.Все повече се обеждавам,че думи като "наистина,завинаги,приятели,истински" са само и единствено с относително значение,защото те не са истински,а абстрактни,както любов,красота,приятелство,обич.Няма  такива неща,просто ние хората обичаме да си измисляме,да въобразяваме,за да не мислим за нещата с истинските им имена.
Да си сам...е изкуство,макар и трудно и тежко понякога.Дори и сред тълпата си сам,дори в семейството си,в обществото,сред уж приятели.Всеки те рита,блъска,ръчка,събаря,стъпва отгоре ти,само и само за да се домогне до своята цел.Нищо друго няма значение.
Да си сам и е избор.Защото отказваш да вярваш на лицемерните измишлиотини за приятелство и вечност.Да си сам е извънвремево,физическо и психическо състояние на всеки,колкото и да се крие от него.
Все пак накрая всички сме сами,на прага на смъртта....