Цял ден вали.Не си спомням да е валяло толкова много, откакто съм тук.Дъждът е времето, в което можеш да размишляваш, да мечтаеш, да си спомняш със сладка тъга по отминалото.Дъждът е преходното в непреходния ни живот.Той дава край и начало на нещо, измивайки всички следи.
Ако дъждовните дни са за размисъл, то слънчевите са за сблъсъка с реалността и нейното индивидуално осъществяване за всеки един човек.
Тъмно е.Тихо е.Мишише на дъжд.Тежки капки падат небрежно и барабанят по влажната земя.Лек вятър отмества капките на дървото.И сякаш листата шептят помежду си.
Всеки дъжд е различен.Няма два еднакви, подобно на хората.Всеки е индивидуален и събужда различни емоции.Като един човешки живот-отначало е бурен и силен като стихия, а после постепенно намаляво, докато мокрите следи не избледнеят....
Няма коментари:
Публикуване на коментар