Powered By Blogger

сряда, 4 юли 2012 г.

Да се влюбиш или няколко стъпки,през които преминаваме при всяко любовно изживяване....

 Да се влюбиш?Толкова просто и разбираемо за някои,докато за други необяснимо,магическо,мистериозно-съдбоносно и т.н.Всяко влюбване преминава през няколко етапа.И никога няма хепи ендинг,както в детските приказки.Според мен е много грешно да учим децата от малките на щастливия завършен,защото в общия случай той или не съществува,или сам трябва да си го постигнеш…Както и да е,все пак всяко влюбване може да се изрази някак.Звучи малко математически,но аз съм склонна да вярвам,че е така.Първо-период на обожествяване на обекта на въжделенията ни.През това време още не е започнал истинският период на опознаване на бъдещата половинка.Склонни сме да вярваме,че сме направили правилният избор,че този човек е уникален,незаменим.Съвършен.Естествено всичко това е една тлъста заблуда,защото всичко идва от желанието ни да почувстваме нещо ново и различно.То често се свързва с хубави мисли,желания,фантазии.Но дали наистина е така?Всеки сам за себе си предценява…Идеализирането ни пречи да видим реалната ситуация и така бавно и полека навлизаме във фаза 2-Пеперуди….Този етап е много известен с т.нар.пеперуди в стомаха.През него,всяка мисъл,спомен и всичко останало за човека,когото харесваме,се превръща в сладка тръпка,желание,копнеж.Подобно на пеперуди,усещаме стомаха си,всичко е розово,красиво,нежно и изгарящо от страст само при спомена,връзка с определения човек.Да,и това усещане вероятно е фалшиво,породено от крещящата нужда на мозъка ни да почувства нещо повече…
Фаза три-споделеност,онези няколко седмици,които те изстрелват директно в РаяJВсе едно какво се случва долу на земята,ти си там горе,сред белите пухкави облачета,обграден от херувимска музика.Това състояние граничи с лудост донякъде.Много е кратко и болезнено бързо се навлиза в него.Щетите от него са неизлечими за цял живот.
Фаза 4-Бак то реалити(back to reality)-отминали са няколкото сладки и розови седмици.Вече всичко е по старому.Започват скромни и обикновени караници,спорове,различия.Всичко започва да изпъква,лека-полека заблудата започва да освобождава място на реалната ситуация…
Фаза 4-Разделяне-Идва моментът,когато разбираме,че не сме един за друг.Не ни допада този факт,но все пак е по-добре да потърсим себеподобно.И в това търсене сме се отчуждили адски много от самите себе си,от доскрошния любим за нас,изобщо от цялата си човешка природа.Търсейки,не намираме нищо.Само страдаме,бавно,сигурно,естествено и дълбоко.
Фаза 5-Отрицанието заема важно място.То е следващата стъпка след Раздялата уж по взаимно съгласие.Все пак тя предшества следващата фаза,наречена Омраза.Тази фаза е много нормална и естествена,защото колкото и да не ни се иска,винаги намразваме именно тези,които до болка сме обичали.Или по-скоро се заблуждаваме,че сме ги обичали.И последната фаза е Отрицанието.Забравяме,мъчим се да преиначим нещата,не искаме да си спомняме за това.Мозъкът жестоко се бори с коректор да заличи спомена,но сърцето все още има рани от случилото се.Тогава става една метаморфоза,която решава проблема между тези две враждуващи страни.Тогава просто ставаме безразлични,безчувствени,виждаме света сиво и грозно…Докато не срещнем нов човек,новата ни жертва.И всичко се повтаря в забързания кръговрат на живота до безкрай…..
Всяко ново начало е трудно.Всяко сбогуване е тежко и крайно.Но защо?Защото ние хората сами си поставяме граници.Сами искаме да страдаме.Винаги сме мнителни и несигурни започвайки отново.Сякаш сме се вкопчили безнадеждно и безмилостно в сламката и не я пускаме,докато не сме се качили и на другия клон.А понякога не я пускаме изобщо...Това важни и за връзките ни с другите хора.
Изборите правят хората,а не е ли точно обратното равносилно и правилно..По-скоро не.По-скоро хората правят изборите,а вследствие на тях съжаляват и обвиняват съдбата за грешките си.Никога не трябва да съжаляваме за изборите си,защото това значи,че не сме сигурни в самите себе си.