Животът ни не зависи просто от броя вдишвания,които
правим.По-скоро от желанията ни да продължаваме да се борим срещу собствената
си природа.И все пак някак си истинските неща,важните се различават в тежкия
кръговрат на живота.Защо ли?Защото нищо не е от значение в днешно време.Хората
са се променили.Не четат,не пишат,не слушат собствените си сърца-отказали са се
от човешкото,нашепващо дълбоко в тях.
Точно така се чувствам и аз.На ръба на бездната,заплашваща
да ме погълне у обезличи,сливайки ме с безчувствено безразличната тълпа.От
друга страна ме притегля голямото Х на кръстопътя –белият свят,където си или
никой,или всеки.Хем искам,а не мога.Дерзая и страдам.Желая и се
страхувам.Такава е била и „модерната“ душа преди век и нещо на мислители от
кръга „Мисъл“.Какво се е променило от тогава?Ще кажете всичко,но не е
така.Хората все още поставяме награди в собственото си съзнание,отказвайки да
го разберем.Просто кътаме в нашето тъмно килерче с надеждата просто да забравим
.Да,как сладка е забравата!...
И така,хем искам да съм тук и там,хем не искам.Защото
разстоянието пулсиращо боли и
изгаря….Изгаря отвътре.По кой път да поема???-на забравата или на
безразличието.Не са ли и двата еднакво опасни и болезнени?Кой би могъл да
знае,без да е опитал?Все пак и от смъртта никой не се е завърнал…
04.11.2011
