Щедростта

Често ми се случва,дали случайно или неволно,когато пътувам в градския транспорт или остана насаме със себе си,си мисля какво е щедростта,приятелството,истинските измерения на добротата.Не е ли тя нещо относително и дали изобщо съществува?
Много е трудно да отговорим еднозначно на тези и подобни въпроси,тъй като не можем да дефинираме какво точно означава да си добър.Това зависи от гледната точка или по-точно от околния свят.Факт е,че има ситуации,в които забравяме кои сме,своята идентичност и постъпваме животински,водени от чисточовешкия си егоизъм,присъщ на всекиго.Не способностите показват нашата същност,а изборите,които правим.Защо ли?Защото от избора зависи какво ще се случи после...В този смисъл въпрос на избор е дали да си добър или лош,което от своя страна зависи от гледната точка.Понякога ни е трудно да се въздържим и да не кажем:този е лощ,защото постъпи еди как си.Това е субективизъм.Малките деца най-добре различават добро от зло,защото за тях двете дефиниции не се преплитат в едно цяло.За децата човек е или добър или лош,а за нас възрастните хората се делят на добри в зависимост от това дали ни изнася тяхната позиция и на лоши,когато не ни изнася.Изглежда просто и логично,но е много глупаво.Никои не си дава сметка,че дели хората по такъв критерии,но е очевидно.При малките деца в съзнанието все още не е формиран ценостният критерии.За едно дете например героите от филмите се делят на добри и лоши и то винаги пита:този от добрите ли е,а онзи от лошите ли е.Детското съзнание е изключително наивно и по този начин успява да не бъде излъгано от никого.То умее да предценява безпогрешно.И така малко се отклоних от това,за което исках да говоря.За щедростта,която има много измерения,не всички познати на нас хората.Какво е щедрост?Как се дефинира тази на вид проста и обикновена дума?А какви са нейните измерения?Съществува ли изобщо в нашия студен и безчувствено завистлив мрачен свят?
Франк Кларк е казал:”Истинска щедрост е да направиш нещо хубаво за някого,без той да научи!”.Да,но дали това важи и днес?Водени ли сме от чист алтруизъм,когато правим добро на ближния,или просто измиваме своята съвест,правейки услуга на себе си и на другия покрай нас?Много неизвестни и уравнението остава без точно дефинирано решение,тоест решение е всяко число.Да обобщим:щедрост е,когато направиш добро на някого,без да имаш някакви облаги,които пряко да са насочени към теб.Някои ще кажат,че това е глупост.Аз не съм много убедена в това.Всичко зависи от отделния човек.И от неговия избор,разбира се.А това дали има общо с наивността?Ако загубим своята невинност с придобиване на знание,това значи ли,че сме изгубили доброто в себе си?Може би...определено...със сигурност...Да!Колко жалко!Може би звучи по детски наивно и глупаво,но всеки запазва една малка част добро в себе си.И най-злият и закоравял престъпник,има искрица добрина,дълбоко скътана в дебрите на душата,където,някой прекрасен слънчев ден от нея ще избои красив зелен храст,може и здравец-символ на вярата...Повярвай в доброто и то ще почука на вратата ти!