Сякаш си мой

Сякаш си мой...

Ще разхвърлям душата си
по целия свят.
Като сребърен прах.
Върху всичко, което обичаш.
За да ме имаш
когато ме няма.
За да ме чувстваш
когато си ничии.

Ще те обичам
във своето проклятие.
Дявола вързах
сама във косите си.
За да ме следва.
И да те имам.
Сякаш си мой.
Когато си ничии.

Разказах ти....

Разказах ти защо съм плакала. Защото.
Разказах ти един живот без думи. И ирония.
Онази мен, предишната. Обичаше живота си.
А тази новата, не би. Защото е отровена.

Разказах ти задето те изстрадах. И изплаках.
И само теб запомних. За да те сричам.
Но всяка жертва може да се влюби. В палача си.
И може да презре. Че е обичала

Не се страхувам

да съм ... ничия.

Дори да ме боли от нямане.

Ръцете ми еднакво ще обичат...

и истинският.

И измамника.

Душата ми ще си остане птица.

Дори да изковеш крилата й

с куршуми.

Ръцете ми еднакво ще обичат...

и намереното.

И изгубеното.

Замислих се....

Замислих се в минало време...

какво бях преди да те срещна -

живот превърнат във бреме

удавен в сълзи горещи...

Самотни, страдащи нощи,

болезнено хладни зори,

себе си все оставях за после,

а сърцето боли ли... боли...

Замислих се във време сегашно...

какво съм откакто те срещнах –

живот без минало прашно,

любов като огън гореща...

Теменужено-влюбени нощи,

разсъмване в нежна прегръдка,

намерих се в тебе и още,

сърцето ми спря да се блъска...

Замислям се в бъдеще време...

Не... няма... не искам да знам...

Нека с теб да потънем в безвремие,

да се случват мечтите ни там...