Всичко е забулено в мъгла.Сякаш времето е заспало и е пуснало своята сребърна паяжина навсякъде.
Тихо е.Нито звук,нито стон.Долавям единствено равномерното тиктакане на часовника в коридора.Всяка секунда е вечност и отеква мощно и болезнено в съзнанението ми.
Всеки миг е нова неуспешна смърт и поредното раждане-нов живот,но без теб...Какъв живот би бил?Жива смърт.
Времето е застинало.Сякаш си прави шеги с мен.Иска да ме нарани по-болезнено,но то не знае...Не знае,че аз съм мъртва.Без сърце останала съм.Жива мумия.
Моят ден е празен.Нощта е студена.Светът ми е грозен.Животът ми е безполезен,щом те няма да ме докоснеш,да ме погледнеш,да ми се усмихнеш.Скъп е споменът за теб в сърцето ми.Ще помня винаги лицето ти-огряно е на лунна светлина-тъй съвършено,тъй ясно и прекрасно.Вечно ще те помня!
Денят е празен.Кухо е пространството,лишено от присъствието ти.Празен е споменът без допира на тялото ти.Студено е леглото.Мъртъв(безкислороден) е въздухът без твоя дъх.Мъртва съм и аз.Застинала,затворник между четирите стени на моя гроб.
Аз умирам и светло се раждам-
разнолика,нестройна душа,
през деня неуморно съграждам
през нощта без пощада руша.
(Д.Дебелянов,"Черна песен")
И ето-пак поглеждам към часовника-не е минала и минутка,а сякаш вечност е.Безкраят тропа на вратата,но той е смърт.Телефонът празен е-няма и следа дори от теб.Имейлите ти мистериозно са изчезнали сякаш,за да скрият спомена.Лесно трие се от пощата,но от сърцето-не!
Нужни са дни,месеци,години да се влюбиш,а цял живот не стига,за да разлюбиш.Сякаш огън гори във вените ми,опостушителен огън,който би могъл да помете целия свят.Ти го разпали.Но сега те няма и огънят не тлее.Той догаря.Последните искри и следва мрак на вечността..
Без теб...живот няма.Няма и да има..Прости ми.Обичах те...Но не намерих сили да се преборя със себе си,със своя егоизъм.Прости ми,обичам те и винаги ще е така!
