Понякога всичко изглежда така трудно.Обръщаш глава встрани и гледаш другите,казвайки си колко им е лесно.Но не разбираш и не допускаш даже,че може би техният живот също е изпълнен с трудности,лишения,болка и липси.Понякога искаме много,а не даваме нищо.И се сърдим сякаш сами на себе си,че не получаваме всичко наведнъж.Та кой го получава?Дори в приказките главният герой е подложен на множество изпитания,за да засвидетелства своята отдаденост и да се докаже преди да спечели голямата награда,която обикновено той не желае,защото е твърде горд и предпочита само честта от постигнатия успех и преодоляното препятствие.
Понякога просто ми се иска да затворя очи и да се откажа.От всичко.За един кратък момент на спокойствие,на безтегловност,изчаквайки да премине бурята. Искам да затворя очи,да сложа глава на познатото рамо,което без думи винаги ме разбира.Да усетя загрубялата ръка,която ще ме погали с усмивка.Да,тя винаги вярваше в мен,макар и да не можеш да и докажа какъвто и да е успех.Вярваше,че съм родена с късмет,че светът ми принадлежи,а колко горчиво съжалявах,когато тя си отиде...Защото вече нямаше кой да ме успокоява така.Може би точно тогава пораснах истински.Може би точно това е била и нейната роля и си е отишла след като я е изпълнила.Липсва ми.Присъствието и,погледът и,дори дъхът, с който ме успокояваше винаги.Някак си тя винаги успяваше да засее семенцето на вярата в моята невярваща ми душа.Сега вече като я няма,усещах трудност да повярвам-в света,който ме заобикаля,в хората и най-вече в себе си.Някак си е трудно да вярваш в доброто,когато сякаш си е отишло от теб.Когато навсякъде,където погледнеш,е мрак.Стели се гъста,непрогледна мъгла и единственото,което виждаш е собствената си сянка.Самотата те обгръща и замъглява преценката ти. И тогава трябва сам да се изправиш пред страховете си и да поемеш своя собствен път,без значение дали е правилен,изтъкан от грешки и несигурност.Просто трябва да повярваш,че само ти и единствено ти ковеш съдбата си.
Понякога просто трябва да изчакаме,доверявайки се на старата поговорка,че с търпение всичко се постига.Затваряш очи,стискаш зъби и кийп гоуйнг смело напред. Докато нещата се наредя,както желаем.Знаем,че Тя би искала за мен точно това-най-доброто.Знам също,че всеки е уникален по свой начин и не е нужно да се съизмерва с другите.Понякога просто ни е необходим някой,който да ни върне вярата,но докато го открием,може би ще е твърде късно.Затова трябва да вярваме,безрезервно,безпрекословно и по детски-да,понякога дори по детски,за да успеем да се преборим със сивотата на света и да открием светлината от другата страна на тунела.
