Шоколадови мечти?!

Наскоро ме попитаха:"Защо шоколадови мечти?За теб всичко ли е шоколад?".Разбира се,всичко това в кръга на шегата.Мда,аз много обичам шоколад,но не за това блогът ми се казва "шоколадови мечти"...

Няма по-съвършен вкус от шоколада,няма по-нежно докосване от това на шоколада по езика,топейки се.Той е невероятно прекрасен.Мечтите са онази част от нас,без която не можем.Те са индивидуални за всеки.Моите са шоколадови,защото аз обичам шоколад и за мен той е симбол на благополучие.За други обаче,предпочитащи лимони или портокали,мечтите биха били лимонени или портокалови,макар че кой би харесвал горчивия лимон?Както и да е,просто дадох примерче.

Мечтите са шоколадови,когато живота е шоколадов,а живота е шоколадов,когато е споделен с някого!Тогава всичко тече като по "шоколад"!

Коя съм аз?

Коя съм аз често се питам пред прашното и поизпочупено огледало в малкия коридор на моята скромна студентска стая.Дали съм от този или от онзи свят?Човек ли съм или нещо повече?А какво всъщност означава да си човек-да бъдеш себе си.А това пък какво означава?

Да си човек е толкова просто и същевременно сложно за обяснение.Бихте казали,че си губя времето с трудни философски въпроси,вместо да разпускам някъде навън с някого.Така е донякъде,но аз не мога да съм себе си без да си отговоря на въпроса какво всъщност е да си себе си,не мога да съм пълна,цяла и истинска,ако не намирам постоянно отговори.Да,това е моят кръст-отговорите,защото животът е въпрос без отговор.

Искам да съм човек с главно "ч",да съм част от света,от вселената,но как по-точно.Искам да съм личност,да постигна себе си,да напиша роман и да се полюбувам на краткокрайната слава от успеха си.Искам да съм творец и да изпитам оная невероятна еуфория,съпроводила личността,създала произведението.Искам да съм толкова много неща,но просто не зная как.Не сте ли се замисляли какво е да си творец,да виждаш света идеализирано,да бъдеш и Господ и Човек,да пишеш и в същото време да играеш в писанието си.Сигурно е изумително и невероятно.Няма по-могъща сила от тази на творческия талант.Няма по-прекрасно нещо от литературата.Няма по-велик човек от този,които "сам е себе си постигнал"(П.Славейков-"Сърце на сърцата").

Но какво съм аз всъщност?Нещо преходно,което може би няма да остави и следа във великия кръговрат,наречен живот.Но нима моята душа не е безсмъртна?

Коя съм аз?-гледам в огледалото и упорито се чудя дали съм отръжението или субектът пред него.А какво е отражението?Нима не е същото?Или е просто зрителна измама.

Животът ни предлага твърде много въпроси без отговор.Стремейки се да им отговорим едностранно и на момента,загубваме себе си.Да,има въпроси без отговор,които си остават такива до края.Но има и такива,които осъзнаваме по-късно.Коя съм аз?-не знам,но знам,че ще дойде денят,в който ще разбера...