Задава се буря...
Черни облаци заграждат синевата,правейки я призрачно красива.
Поредната лятна буря...
Поредният дъжд
Или може би поредната промяна....
Чува се тътен от север,но дали не е просто ударът на нечие сърце,останало празно,самотно обичащо в здрачината?
Витоша е тъй близо.Ако си протегна ръката,ще я докосна.Но е и тъй далече-сякащ в друг свят,друго измерение.
Наоколо е пусто и тихо.Прах е покрил всичко и единственият господар е времето(вечността).Сякаш в очакване на нещо да се промени,всичко е тъй притихнало.Сякаш чака поредната промяна...
Тъмнината покрива всичко.Дори моят малък розов свят...
Видях светкавица!Там,в далечината,където Богове се борят,използвайки до последно мощта си...Когато бях малка вярвах,че там,където падат светкавиците,нещо се случва,нещо се променя...
Ще ми се да вярвам,че над облаците има слънце...
Ще ми се да вярвам,че това не е просто поредната лятна буря,а нещо повече-нечие разкаяние,нечий страх,плач-нечия промяна.
Да,страшно е,но и красиво.
Някъде там в мрака някой е сам и плаче.Някъде там в далечината някой има нужда от теб-протегни ръка,толкова е близо.
Усещам повеят на промяната.Този път е различно.
Пречистих се!
Пречистих се от всичко делнично и обикновено.Готова съм за магията и ще я чакам,колкото е необходимо.
Тихи гласове в нощта;самотна сед дъжда е нечия душа,дошла от бъдното на вечността....
Няма коментари:
Публикуване на коментар