Празна съм.Тиха и мрачна е нощта.Безпътна се чувствам.Сякаш си продадох душата на Дявола.И за какво?За да обичам,да страдам,да мълча и бавно да умирам.Какво е живот без любов?Като тъга без сълза,като идеи без начин,по който да ги изразиш.За какво ми е душа,ако не мога да обичам,да творя,да мечтая?За какво ми е тя,ако не мога да пиша?Къде е талантът ми,толкова преследван,мечтан и желан?Къде е призванието ми?Няма я и душата ми...Открадната е от някого или нещо,изконсумирана все едно е закъска или обяд и после тъжно е била изхвърлена в кошче за разделни отпадъци.
Къде съм и каква съм сама не зная.На къде съм и защо съм натам-не зная.Животът е сложен и дълъг,а пътят-витиеват.От всякъде дебна поквара,отвсякъде дебне смърт.Но какво е смърт пред загубата,празнина в бяла дреха...Често се питам как се чувстват хората без слух,без зрение...Сега разбирам.Но едно е никога да не си го имал и да не знаеш какво да очакваш,а съвсем друго е да си го имал и да го изгубиш безвързвратно....
Човешката душа е най-прекрасното,което Създателят ни е дарил.Тя е като стая-сама си я обзавеждаме,стопанисваме и всичко останало.Пазим я от изкушения,защото целия свят е едно грандиозно изкушение.Дяволското в природата ни ни влече към изкушенията.Защото нашата душа е съставена от добро и зло,сблъсък без който светът не би бил съществувал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар