Powered By Blogger

сряда, 11 февруари 2009 г.

Приказният град



Всеки си има свой собствен приказен град... И той е различен. Моят например е малък, закътан,но уютен,красиво сгушен в небесата... През него минава пълноводна рекичка,биста и бързотечаща, с множество твари в нея.Край градчето има горица,там обичам да се усамотявам,природата действа добре.Приказни картини се разкриват пред взора ми.Толкова е красиво да гледаш как дърветата сякаш са прегърнали небосвода и шепнат нещо тайнствено,магическо.. и там, накрай гората... там е малката посивяла и забравена от света съборетинка,където живея АЗ!
Там е моята душа, векове наред не виждала човешки поглед, не чувала членоразделна реч, обречена на вечността...коята сама си избрала....
Там под дъските лежи една магия, заровена във вечността, една идея за миналото, настоящето и бъдещето,която е неосъществена....Човешкият живот е кратък, не знаеш кога ще ти бъде изтръгнат.. Един миг си на земята,а след малко неочаквано се озоваваш под нея…за вечни времена... Но той е ценен и неповторим..Мечтата рядко е реалност и Щастливец е този, който я осъществи