Имаше едно време една малка принцеса,която много обичаше да се усмихва и вечно се радваше на живота в нейното малко кралство.Там тя живееше със родителите си.Малката принцеса постепенно растеше и се превърна в жена,макар и да не се искаше.Налагаше и се да взема сложни решения.Но тя не се промени-беше си все така обичлива,мила и добра,вечно усмихната.
Един ден,когато тя се разхождаше със своя кон в близката горичка,срещна много красив принц от съседното кралство.Още щом го зърна тя се влюби в него-не можеше да откъсне очи и дълго след това вечерта си мислеше и мечтаеше.Въобразяаше си разни неща.На сутрина разбра ,че най-преданата и слугиня всъщност го познава и и обеща да ги запознае.Принцесата бе много доволна и отново грейна като слънце и озари целия дворец със усмивката си.Не след дълго всичко се изпълни-принцесата се запозна с нейния принц,който също много я хареса.Започнаха да се виждат всеки ден.Кралствата им бяха съседни и това позволяваше от сутрин до вечер да бъдат заедно-забавляваха се,смееха се,яздеха любимите си коне,наблюдаваха залеза,беряха цветя и много други интересни неща.Бащата на принцесата(кралят)не беше доволен от това,тъй като от дълго време воюваше със съседното кралство заради някакви земи.Отношенията между дъщеря му и принца не му се понравиха особено.Е да тя бе само на 16,но скоро щеше да стане кралица и да заеме мястото му.Трябваше да е отговорна и почтена,понеже от нея зависеше цялото кралство занапред.А през това време,докато той измисляше коварен план как да ги раздели,двамата влюбени от ден на ден все повече се обичаха и не можеха един без друг.Всички от двете кралства много им се раздваха и възхищаваха-бяха млади,бяха красиви,освен това бяха и влюбени,какво по-хубаво от това?Лошото бе,че никои не подозираше за лошите помисли на краля.Никои дори и кралицата.
Една прекрасна сутрин принцесата се събуди и из целия замък се разнесе нежният и и звънлив глас,пеещ любовна песничка.Беше толкова влюбена и щастлива,че имаше чувството че живота и е една голяма приказка.Имаше си всичко.Само едно и липсваше-баща и.Неусетно бе забелязала,че той много се бе променил,откакто тя и принца се сближиха.Не знаеше дали баща има нещо против,но това си бе нейна работа.Тя реши да поговори с него и отиде в кабинета му.Почука тихичко на абаносовата врата.”Влез”-каза някой отвътре.Тя влезе тихо и безшумно затвори вратата.
-Добро утро,татко!Как спахте?-заговори с чаровна усмивка принцесата.
-Не много добре.От известно време наблюдавам,че вашите задължения са нарушени млада госпожице.Така ли е в действителност,защото ако е така съм притеснен за вашето бъдеще,както и за това на кралството.-заговори кралят.
-Какво искате да кажете?-септаното попитала младата девойка,неразбирайки какво толкова е сторила.
-Вие добре ме разбрахте дете мое.Забранявам от днес нататък да се срещате със принц Ирнек от съседното кралство.Той само пречи на вашите ежедневни задължения.
-Но защо?Ние нищо лошо не правим!-замолила се през сълзи принцесата.За първи път плачела през живота си,а сърцето и се късало с всяка следваща сълза.-Е не може ли поне....?
-Не не може!-прекъснал я кралят.-Съюзът между вас ще е пагубен за кралството ни.А бащата на Ирнек точно това цели.Синът му си опитва късмета с всяка знатна девойка,за да скрепи кралството си,което и без това е пред криза.Но няма да стане.Не и в моето кралство.Никога няма да позволя да го превземе и да изрита семейството ми на улицата.не виждаш ли,че младежът те изполва миличка.Мъжете са такива.Рано ти е да се омъжваш дъще.
-Но нали за да стана кралица трябва да имам съпруг,а аз обичам Ирнек.-довършила през сълзи принцесата.
-Да но ти вече имаш избран годеник.Още от твоето раждане.-заключил баща и.-Пък и Ирнек е ключът,използван от баща му,за да се домогне до кралството ни и парите ни.Но няма да успее.А ти найвната се хвана в мрежите му.
-Но той ме обича и аз го обичам.Освен това му вярвам.Никога няма да направи нещо,което ще ме нарани.
-За пари хората казват какво ли не.
-Как сте могли да го сторите?Не разбирам.Защо изобщо чак сега ми казахте?До кога мислехте да криете от мен,че съм сгодена?Та аз обичам друг.Сърцето ми му принадлежи,както и неговото на мен.
-Е и?Какво от това,че си мислиш,че го обичаш и че вярваш на лъжите на един стар изпечен хитрец.От този брак зависи бъдещето на кралството ни и аз не мисля да го провалиш.Това е всичко.Свободна си.-това бяха и последните думи на краля.Принцесата никога не го бе виждала такъв-къде изчезна нейният татко,който даваше всичко за усмивката и,който сега бе станал толкова студен и коравосърдечен,че принцесата мислеше,че му доставя удоволствие да разбива мечтите и и да я кара да страда.За първи път тя се почувства като в клетка,беше безпомощна в капан.
Дните се точеха бавно и мъчително.Принцесата бе наказана да не напуска двореца,баща и я бе затворил в най-високата кула.Пазеха я да не избяга.А тя по цял ден вехнеше като роза за своя любим.Топеше се като свещ,на която и оставаше малко преди да изгори.Нищо вече нямаше смисъл в живота и-от приказка внезапно всичко се превърна в лош кошмар,за съжаление истина.Така минаха няколко месеца и принцесата още си беше там.Баща и я бе отделил от принца.А какво ли казваха на него за нея?какви ли лъжи сътворяваше баща и?Чак не и се мислеше,толкова и бе тъжно.Отвъд нейната кула,всичко се променило-наоколо не беше така разцъфнало,както когато тя бе тук.Всичко бе сиво и безразлично.Какво толкова бе сторила,че баща и се гневеше така?Дълбоко в себе си той бе милостив и добър човек.Откакто се запозна с Ирнек,светът за нея бе различен.Научи толкова нови неща за него от принца.Не бе ходила на балет и танци,което бе задължение номер едно на всяка млада принцеса,също така не бе учила достатъчно.Уроците и по пиано за сметка на това ставаха все по добри,преди да я затврят в кулата.Ирнек я учеше да свири и тя бе доволна от себе си понеже обичаше музиката и и доставашя удоволствие да я прави.А сега нямаше нищо.По-рано обичаше да чете,заедно с него,прекарваха си толкова весело и приятно в обсъждане на интересни неща.Как само и липсваше всичко това!
Долу,кулата бе принцът на неговия кон,препускаше към вкъщи.За тези осем месеца той не се ме отказал да я тарси,макар всеки път баща и да казваше едно и също:”Принцесата няма нужда от тъпаци като теб.Тя ще се омъжва,така че я забрави,както тя направи с теб.Не се ли умори да се вреш,където не си желан?”и такива подобни.Това обаче не го бе разубедило.Той умираше да я види,копнееше за мирисът на кожата и,за сладката и целувка,за чаровната и усмивка,а нежните и блестнали от щастие очи.Къде ли бе сега неговата любима?Тази мисъл не го оставяше на мира.”Как да забравя истинската си любов?’-казваше си принца всеки път като се връщаше с празни ръце.Той бе решил да я пойска за жена,обаче точно тогава разбра,че вече е сгодена.
Мина цяла година откакто принцесата стоеше затворена.Тя не го забрави.Дойде време да се омъжва за незнайния принц,който даже не искаше да види.Искаше и се да умре тук сама,отколкото да отиде там при многото хора,където всъщност бе сама.Тъгата напираше в гърдите и.Сякъш буца бе заседнала в гърлото и.Толкова се бе променила през това време-нямаше я лъчезарната усмивка,нямаше я светлината,нямаше го детското в нея.Всичко бе умряло и бе погребано.Тя предпочете да умре,пред това да се омъжи за човек,който не обича,и как да обича щом не го познава.Надяваше се,че нейният любим няма да я забрави и че ще и прости.Тя го обичаше със цялото си сърце и душа и предпочиташе да умре като негова,непорочна и чиста.Нямаше време да му мисли много.Последното което направи бе да напише да един лист:”Ще те чакам там,на нашето място,където можем да сме заедно завинаги!Там,където Луната се къпе в бистрия ручей,тревата е по-мека от сено,а цветята са по-уханни от пчелен мед.Обичам те”.Написа последните си думи и погледна часовника в нейната импровизирана килия.Оставаха десет минути до сватбата и.Тогава тя си каза,че е настъпил часът на истината.”Предпочитам смъртта пред това някой да командва животът ми”.Беше си приготвила една билка,която в големи дози причинява кратка и спокойна смърт-в съня си.тази билка я беше набрала веднъж,когато се разхождаше край кулата.Тя изпи билката,не след дълго припадна и сърцето и спря.
На другия ден цялата околност знаеше за смъртта и.Родители и я погребаха в двора на двореца,където обичаше да се разхожда и да играе с малкото си котенце.Всички бяха толкова тъжни,че нямаха какво да кажат.Майка и мълчаливо нареждаше букетите,изпратени като съболезнования.Кралят не продума нищо цял ден.Беше се затворил в кабинета си и гледаше една нейна снимка.Същият ден почина и принцът от съседното кралство.Загубата бе голяма и всички бяха в шок.Погребаха го до нея.Така заповяда кралят...
“Мила моя принцесо,тук е по-прекрасно и от най-вълшебното място на земята.радвам се,че го споделям с теб.”-прошепна в ухото и той.
“Да,принце мой.Раят е само за нас,където ще можем да бъдем заедно завинаги във вечността!”.
