На всеки се е случвало да се почувства странно в ситуация,в компания,в момента.Да се намира на неправилното място в неправилното време.Често ни се случва да останем неразбрани и да се чувстваме от друг свят,от друго измерение или дори от друга планета.Често си припомням това усещане,което сякаш пробожда кожата ми и ми напомням,че имам някаква задача на този свят.Нещо,което трябва да свърша,но липсват парченцата от пъзела ми.Хората около мен не ме разбират,но и аз не ги разбирам.За мен животът е търсене на отговори,отговори на въпроси,които нямат отговор(забавно нали).Нима не забравяме,че животът е едно сложно и неясно явление,което всеки от нас изпитва на свои гръб и нарича "съдба". А какво има отвъд нея?Има ли изобщо нещо?Каква е моята задача тук на земята?Призвана ли съм да успея да измисля нещо,с което ще се гордея?Ще си намеря ли място под слънцето?Ще намери ли покой нескритото ми любопитство някога и жаждата ми за ново и неразбираемо пътешествие в дебрите на литературата?Едва ли.Някои хора просто не се променят.
Как ми се иска да вникна в нещата,да съм отвъд парадигмата на човешкот,да открия божествената енергия и да оставя себе си в нещо,нещо,което ще ме увековечи във вечността.Защото може да не съществува живот след смъртта,но нима той е нужен,когато сме живяли достатъчно пълноценно,че да си гарантираме безсмъртие.Това,което се опитвам да кажа е,че не е нужно да живеем вечно,за да сме вечни.Душата сама по себе си е вечна,защото не е материална и е богоподобна.Ще ми се да вярвам,че някой ден ще успея да сътворя нещо толкова знаменито,че по човешки ще мога да преживея няколкото минитуки слава,за които всеки от нас жадува.За сега това е само мечта,но вярата в бъдещето и погледа напред ме отправят към нови хоризонти,които бига ме отвели на непознати приказни места.Места,където ще открия себе си,моята друга изгубена част от самото ми раждане,която ще ми помогне да подредя парчетата на разбъркания пъзел...
