След дълга зима

След дълга зима разцъфтяха
мечтите ни, заринати в пръстта.
Безкрайни пътища вървяхме,
за да си върнем пролетта.

Ледът, сковал сърцата, се пропука
и стече се на капки жар…
Сред облаци - море пролука
Слънцето протегна се със дар.

След дълга зима разцъфтяхме,
За да вкусим пролетта.
Че цяла вечност ний горяхме,
научени от любовта.

Кокиче съм – цвете белоснежно.
Изчистих душата си от калта.
Набери ме с твойта нежност,

за да е вечна пролетта...

Светослава