Мишката изяде книжката и човека,стоящ зад монитора....

Всички ние по някакъв начин сме крадци на внимание.Съзнателно или не,всеки от нас,не ежедневно,а ежечасово търси внимание под всякаква форма.Истината е,че се чувстваме самотни дори в собственото си семейство,в приятелския кръг или дори след любимия.Доказателство за това са всичките сайтове,които посещаваме постоянно,фен страниците във социалната мрежа фейсбук,които създаваме уж за всеобщото благо.Но винаги сме водени от егоистични подбуди.Това е обяснимо,защото сме хора,нуждаем се от внимание,от интерес,от интрига,за да живеем.Искаме винаги всичко и то по много.
Продаваме ли се или просто вече няма истински неща в реалния свят и затова търсим внимание във виртуалния?Отживелица ли са всички срещи очи в очи,трепетите в стомаха от първата любов,интересните случайни разговори с близки приятели....Всичко вече е през комютъра или телефона.Затова сме толкова самотни и отблъснати от света.Защото сами се разрушаваме,създавайки неподходщи технологии за общуване..И както казват доста хора,освен че мишката изяде книжката,мишката изяде и човека,стоящ зад екрана....Той е просто една торба карантии...Now and maybe for-ever....

Скоро ще започнем да се обичаме през чата,през фейсбук,без дори никога да не сме се виждали...

Страх

Страхът парализира.Не е нужно да се крием,просто трябва да съберем кураж и да се изправим срещу него.Да,ще е трудно,но обещавам,че си струва усилието.

Авторско-М.К.

Миг във вечност

И така всеки ден е ново предизвикателство,ново изпитание,което сами трябва да преодолеем.Нов път,нов начин да живеем,нови условия...Всяко заспиване е тихо и леко умиране,а всяко събуждане е белязано от красотата на новия живот.И така умираме и светло се раждаме,както е казал великият  български поет Димчо Дебелянов.Всеки наш ден е един подарък,защото не сме господари на бъдещето,не притежаваме дори и сегашния ден.Единственото,което притежаваме,е мигът.Кратък,вечен,истински.В това е нашата човешка сила-да сграбчи мига и да го превърнем във вечност....