Сутрин ме будят златните лъчи на изгряващото слънце.Щом погледна през прозореца ставам пряк свидетел на невероятна картина.Витоша в целия си разкош,неописуемо величествена,покрит със сняг,понякога и с мъгла,и изгряващото слънце,което къпе златни лъчи във върховете си.Величествена гледка,която мога да наблюдавам с часове.Късметлийка съм,че от прозореца ми се вижда всичко това-моят малък и прекрасен свят на мечти,фантазии,розови образи и приятни аромати...Всичко това,събрано в едно просто име,наречено Красота.
Колкото и да съм нещастна или сънена,не мога да не се зарадвам,че виждам тази красива планина,кротко изправена пред моя взор.И небето....Сякаш покрито с кадифена коприна...Безбройните облаци,плуващи по повърхността му...Понякога имам чувството,че всеки облак е отделен човек,често различавам и различни форми в тях-едни ми приличат на меки котенце,които си играят и се гушкат,други пък са немирни малки деца,които непослушно тичат,трети пък ми напомнят за нереални неща-звезди,морето,слънцето дори, в целия си разкош.Благословена е тази гледка,която мога да наблюдавам всеки ден.
Сгушените къщички в поножието на планината,изглеждат едновременно толкова малки и далечни,но в същото време имам чувстово,че ако се протегна,мога да ги стигна...Измамно чувство на зрителна измама.Всеки от нас е бил негов свидетел.
Сега е четири и половина следобяд и слънцето се кани да залязва.Само да можех да опиша светлината,която залива малката ми неуютна стая...Толкова е красиво.Сноп лъчи,танцуващи със събраният прах по масата и бирото,заиграват весело на фона на бледите тапети.А изпотените прозорци от конденза,който се е образувал в стаята,приличат на кристални огледала,отрупани с диаманти и други ценни бижута.Толкова е красиво!
Е,това е моят малък свят-една стая с легло,маса,бюро и гардероб и един прозорец,от които черпя вдъхновение всяка сутрин,а и вечер дори.Да,това несъмнено е райско място,не защото е най-високата част на сграта или защото тук се събират гълъби и всяка сутрин нежно почукват с човки по прозореца и ми гукат на ухото,а защото тук виждам целият град и прекрасните околности на Витоша-най-невероятното и прелестно място,което всеки българин трябва да посети.Какви ли тайни крие тази планина,забулена в далечината,меко сгушена е в купищата бели облаци,от които не се вижда краят и-високо изправен в небето,сякаш го допира.
Сякаш върховете и са окъпани в мляко или по-скоро сметана.Приказно е!Не заменям тази гледка за нищо на света.Може и глупаво да е за някои,но за мен значи много.Тази гледка ме преизпълва,зареждам се с нова,непозната енергия,която ме мотивира да правя всичко,което пожелая.Това е то красотата на света-да се вглеждаш в малките неща,защото именно те правят живота ни поносим и приятен.Да,малките красиви неща в живота ни....
Колкото и да съм нещастна или сънена,не мога да не се зарадвам,че виждам тази красива планина,кротко изправена пред моя взор.И небето....Сякаш покрито с кадифена коприна...Безбройните облаци,плуващи по повърхността му...Понякога имам чувството,че всеки облак е отделен човек,често различавам и различни форми в тях-едни ми приличат на меки котенце,които си играят и се гушкат,други пък са немирни малки деца,които непослушно тичат,трети пък ми напомнят за нереални неща-звезди,морето,слънцето дори, в целия си разкош.Благословена е тази гледка,която мога да наблюдавам всеки ден.
Сгушените къщички в поножието на планината,изглеждат едновременно толкова малки и далечни,но в същото време имам чувстово,че ако се протегна,мога да ги стигна...Измамно чувство на зрителна измама.Всеки от нас е бил негов свидетел.
Сега е четири и половина следобяд и слънцето се кани да залязва.Само да можех да опиша светлината,която залива малката ми неуютна стая...Толкова е красиво.Сноп лъчи,танцуващи със събраният прах по масата и бирото,заиграват весело на фона на бледите тапети.А изпотените прозорци от конденза,който се е образувал в стаята,приличат на кристални огледала,отрупани с диаманти и други ценни бижута.Толкова е красиво!
Е,това е моят малък свят-една стая с легло,маса,бюро и гардероб и един прозорец,от които черпя вдъхновение всяка сутрин,а и вечер дори.Да,това несъмнено е райско място,не защото е най-високата част на сграта или защото тук се събират гълъби и всяка сутрин нежно почукват с човки по прозореца и ми гукат на ухото,а защото тук виждам целият град и прекрасните околности на Витоша-най-невероятното и прелестно място,което всеки българин трябва да посети.Какви ли тайни крие тази планина,забулена в далечината,меко сгушена е в купищата бели облаци,от които не се вижда краят и-високо изправен в небето,сякаш го допира.
Сякаш върховете и са окъпани в мляко или по-скоро сметана.Приказно е!Не заменям тази гледка за нищо на света.Може и глупаво да е за някои,но за мен значи много.Тази гледка ме преизпълва,зареждам се с нова,непозната енергия,която ме мотивира да правя всичко,което пожелая.Това е то красотата на света-да се вглеждаш в малките неща,защото именно те правят живота ни поносим и приятен.Да,малките красиви неща в живота ни....
