Защо няма дума в българския език, аналогична на английската unfrend - букв. разприятелявам. Какво става, когато искаме да спрем да познаваме някого, защото той вече не ни е приятел, нито познат? Каква дума назоваваме в този случай?
Когато подаваме ръка за запознантство, казваме "приятно ми е", а след това, ако вече не сме близки с въпросния човек какво би следвало - "непривтно ми е". Какъв е българският еквивалент? Можем ли все пак така лесно да се разприятелим с някого, ако той ни е бил все пак близък, респективно част от живота ни? Как и до къде можем да отидем в търсене на смисъла от приятелството? Кога разбираш, че вече не си от значение за някого, и няма смисъл да се бориш за вниманието му? Търсиш ли причините в себе си, или обвиняваш другия? А може би се смиряваш, обеснявайки си, че всъщност това няма никакво значение, при положение, че няма какво да се промени?
Разприятеляваме ли се или не в глобалния свят на технологии и егоцентризъм не е много сигурно. Факт е, че щом на български няма таква дума (или тя не звучи добре) може би е доказателство, че ние българите не можем така лесно да позволим на някой да излезе от живота ни. Дали заради балканския ни нрав, силната ни духовна енергия или по-скоро типа менталност сме така силно привързани към хората, били те част от живота ни за малко, но оставили следа! И макар и да сме топла нация напоследък и сред нас се случва световното явление: все по-малко хора общуват помежду си на живо и все по-малко хора изпитват нужда от общуване изобщо. Това е страшно....
Живеем в мъртво общество, където не ни застрашават полести, нито липсва на питейна вода. Болестта, която разпространяваме, сме самите ние, водени от егоцентризма и безразличието си. Колко пъти подадохме ръка на нуждаещите си, колко пъти се поинтересувам от другиго, освен от самите себе си. И не на последно място колко пъти потърсихме смисъла и доброто около себе си, колко пъти се помолихме на Бог за другите, а не за себе си...
Живеен в болно време. Не живеем в градове, а в чат стаи. Не общуваме на живо, а онлайн. Не обичаме истински, а лайкваме. Не се сприятеляваме и разприятеляваме, а просто friend и unfrend-ваме. Страшно е. И тъжно. И все пак преди да unfrend-ваме, нека си дадем сметка за всичко това. Нека бъдем по-добри хора. Нека бъдем началото на промяната.
