Замисляме ли се какво е за нас стаята, в която живеем? Колко са тези от нас, които я подреждат и чистят редовно, проветряват своя малък рай, изтупват чергите, напомнящи червени килимчета в палат? Може би са малко. Аз лично си признавам, че често пропускам тези детайли, защото когато съм в моята стая съм в друг свят, свят на мечти, фантазии, копнежи...
Понякога обаче тя не е палат, а затвор, клетка. Клетката на птицата, която иска да познае волността, но се страхува от нея по силата на поредица препоръчителни съвети, изречени от мама и татко, баби и дядовци, лели, стринки, чичовци- цяла кохорта от роднински блюстители на морала и моето бъдеще. Клетката, от която не мога да полетя, понеже винаги е затворена по силата на роднинските авторитети. Много важно, че съм я облепила с множество плакати на актьори, певци, спортисти, чийто фен съм. Това не я прави повече реална. Тук, в моя измислен идеален свят, където,когато вратата за навън е затворена, аз живея със сетивата си...Моята стая е моят малък космос на идеи,мечти и фантазии....
Тази стая е мечтаният палат,розовата приказка с добър край,небето,обсипано със звезди,непокорната морска шир,нежно докосваща морския бряг.Моята стая е моят свят.Вечер,когато заспя кротко в обикновеното си дървено легло,пътувам из незнаини светове,където всичко е позволено.Места,в които доброто не е просто морална категория на теория,а си има и практическо измерение.Виждам странни,митични създания,познати от приказките,непознати хора и животни,непознати земи,прекрасни места...
Понякога стаята ми е клетка,но по-често е онова познато пространство,което ме защитава,мястото,където мога да съм себе си без да се преструвам.Моята стая е моят живот,защото аз живея в нея....
Понякога обаче тя не е палат, а затвор, клетка. Клетката на птицата, която иска да познае волността, но се страхува от нея по силата на поредица препоръчителни съвети, изречени от мама и татко, баби и дядовци, лели, стринки, чичовци- цяла кохорта от роднински блюстители на морала и моето бъдеще. Клетката, от която не мога да полетя, понеже винаги е затворена по силата на роднинските авторитети. Много важно, че съм я облепила с множество плакати на актьори, певци, спортисти, чийто фен съм. Това не я прави повече реална. Тук, в моя измислен идеален свят, където,когато вратата за навън е затворена, аз живея със сетивата си...Моята стая е моят малък космос на идеи,мечти и фантазии....
Тази стая е мечтаният палат,розовата приказка с добър край,небето,обсипано със звезди,непокорната морска шир,нежно докосваща морския бряг.Моята стая е моят свят.Вечер,когато заспя кротко в обикновеното си дървено легло,пътувам из незнаини светове,където всичко е позволено.Места,в които доброто не е просто морална категория на теория,а си има и практическо измерение.Виждам странни,митични създания,познати от приказките,непознати хора и животни,непознати земи,прекрасни места...
Понякога стаята ми е клетка,но по-често е онова познато пространство,което ме защитава,мястото,където мога да съм себе си без да се преструвам.Моята стая е моят живот,защото аз живея в нея....
