Вали дъжд-едно от любимите ми състояния,защото ме избива на размисъл,на равносметка.Какво съм постигнала?До къде съм стигнала в житейския си път?А важно ли е всъщност?Едва ли всеки си задава такива неща всеки ден,но за мен е важно,или поне преди беше.Сега не знам.Там някъде съм,по средата на житейския си път.Пред мен пустош,след мен развалини.А край мен нищо!Неутъпкано,празно,няма и хора.Накъде да поема?Какво да избера?Нима има значение като навсякъде е еднакво.Еднаква празнина струи отвсякъде,когато си сам.А дори и да не си,накрая винаги оставаш сам.Накрая винаги страдаш.Какъв е вкусът ли-горчив като резен вкиснат лимон.Но горчи не на езика,а на душата.Защото някъде там,късно осъзнаваш,че не си е струвало.Знаеш го и вътрешно и не можеш да направиш нищо.Всичко е просто оцеляване,Такива са правилата на джунглата.Едни си отиват,други си продължават.Важното е да има път,или ако няма,сам да си проправиш.
Вали ли вали,а аз мисля и мисля и се чудя-по кой път да тръгна.Нима не е еднакво навсякъде.Винаги почваш сам,отначало.И накрая пак оставаш сам.И дъждът измива всичко след теб.
Вали ли вали,а аз мисля и мисля и се чудя-по кой път да тръгна.Нима не е еднакво навсякъде.Винаги почваш сам,отначало.И накрая пак оставаш сам.И дъждът измива всичко след теб.
