Понякога искам да кажа много,а сякаш думите ми спират.Искам да излея душата си,целият си опит,мечти,фантазии на белия лист,защото вярвам,че така ще станат реалност.Наивно и глупаво,детско е да вярваме,че всичко,което желаем,ще се случи.Нашият живот е всичко онова,което прави неочаквано,докато кроим планове,мечти,фантазии.Това ни прави истински,именно изборите,по пътя на предизвикателствата.
Всеки от нас има голяма мечта,с която расте,живее,диша.И един ден случайно без да усетим тази мечта става част от нас самите,Заживява свой живот.Не можем да я спрем,нито да я променим,защото неусетно по пътя тя е прерастнала в събитие,което граничи със самия живот.Каква е моята мечта?Тя е проста и същевременно много сложна,може би непостижима,но всекидневното и търсене и опити за осъществяването и ми доказват,че съм на прав път,че си струва търсенето.Че всъщност по този начин се чувствам истински жива.Знам,че всеки ден трябва да се боря за нея,да надграждам,да избирам,да се развивам.Трудно е,но не е невъзможност.Именно трудностите мотивират личността и ни помагат да преодолеем границите,които сами си поставяме.До къде бях...А,да..Моята мечта,ами да,искам да стана писател.Не заради славата,нито заради парите,просто обичам да пиша.Обичам да чувствам думите,да усещам пространството по неповторимия начин на езика.да изграждам незабравими,оригинални езикови комбинация,които да пресъздадат по невероятен начин действителността.Просто обичам езика,вероятно той мен не,но това за сега няма значение.Обичам и живота,обичам историята.С две думи обичам да обичам,всичко по много.Обичам да мириша книгите,особено нови,че дори и старите.Представям си колко много хора са ги държали,чели,писали дори.Какъв път са изминали и какво им се е случвало.Мечтая си да бъда за един ден дори в главата на творец,да видя как твори,да усетя въображението му,магията на идеите,притворени в слово.
Да си творец е призвание.Това е да усещаш света цветно,по различен начин от другите хора,да обичаш безгранично,дори лошото.Да искаш да промениш всичко с думи и да вяррваш,че можеш.Някои хора наричат този тип мечтатели наивни глупаци.Но аз не смятам така.Защо ли?Защото във всеки от нас се крие светлината,с чиято помощ ще се промени света.Просто трябва да дръзнем да я открием пред света.
Вярвам,че зад всичко,което се случва,стои някаква причина.И тя е важна.Всичко си има смисъл,време и причина на случване.Животът е сложно явление,което протича разлино за всеки.Това е хубавото в него.Понякога си мечтая да съм живяла по времето на принцове и принцеси в огромен замък,с красива гора край него.Мечтая да яздя кон,да усещам нежните милувки на вятъра,да ме целува слънцето,да гледам и да мечтая сред простора.Разбира се,това днес е почти невъзможно.Защото все бързаме ли,бързаме да направим всичко по план,по списък.И някъде там между листите и списъка на амбициите ни,оставаме самите ние и нашето щастие.То се загубва,разтапя се и ние дори забравяме за него.Защото то вече не е важно.
Да бъдем себе си в свят като днешния е трудно,но не невъзможно.Следвайки мечтите си се превръщаме в мечтатели,но по този начин израстваме духовно.Понякога това е начинът да преживеем реалността.
