Днес,вчера,утре...

Толкова сме заети,че дори нямаме време да се погледнем в огледалото,за да разберем,че образът отсреща е друг,видоизменен.Защо станахме такива?Чужденци в собствената си кожа,непознати в собствената си душа?Изродихме се докрай,мислейки че е положителна промяна.Отчуждението е в самите нас.То покълва като семенце и расте голямо като дърво,после разяжда и плъзва като зараза,унищожавайки всичко около себе си.
Бездушни сме.И вчера и днес и утре.Хората на новото време са бездушни празни кутии,ходещи трупове,живи мъртви или т.нар. зомбита....Няма ги вече,отвътре е празно,а съдържанието е някъде надалеч избягало,сякаш в чужбина...
Толкова сме заети,че дори нямаме време да се досетим,че забравяме семейство,род и родина.Забравяме себе си,забравяме да живеем...А надеждата... тя все още е безплатна...и се раздава безрезервно на всеки...

Просто живот

Животът?Какво е животът?За едни е просто събитие с неочакван край,за други е магия,за трети изпитание.Според мен е нещо комплексно.Той е онова,което ни се случва,въпреки всички препятствие,трудности и нещастия,въпреки превратностите на съдбата и грешните избори,които вземаме всеки ден.
И все пак всичко ли е в наши ръце? Или просто ни се иска да мислим така?
Когато нещо лошо ни връхлети с пълна сила спираме да вярваме в доброто и в смисъла на живота като конструкция от направени избори. Защо? Защото сме хора и често сме подвластни на негативизъм.В такъв момент трябва да изправим гордо глава и да си кажем:това е временно,моментът не е вечност.Това,че денят е лош,не означава,че животът е такъв.Нека сме по-щастливи,защото това зависи само от нас.