Сутрин, отворя ли очи, първото нещо, което виждам, е мама.Откакто се помня тя е човекът, дарил светлина в живота ми.И не просто с думи или подаръци, а с отношение, с малки жестове на внимание.
От няколко месеца насам, сутрин отворя ли очи, виждам моята майка,огряна от слънчевите лъчи,прокраднали се през прозореца на малката ми стая, но на снимка.Аз съм далеч от родния дом, защото е дошло времето малкото птиче да напусне родното гнездо и да извърви своя собствен път.Липсва ми семейството, но най-много ми липсва мама.Нейната топла и успокояваща прегръдка, в която се чувствам в безопасност,където мога да изплача всички сълзи на света, а от нейна страна ще усети нежния допир на меката ръка, която съчувствено гали.Ръка, която е създадена да успокоява. Липсва ми милият поглед, който разбира всичко без думи, кротката усмивка, която неотменно блести на устните и я прави още по-красива през годините.Да, моята мама ще си бъде същата дори когато стане на хиляда и една години,защото винаги ще ми бъде майка и винаги ще остане непроменена в сърцето ми.
Майката е най-важния човек е живота на малкото дете.Още от появата му на този свят,тя е неговата опора и закрила,единственото познато нещо в чуждия и студен свят.Колкото по-голямо става детето,толкова повече се засилва връзката му с майката.Благодарение на тази връзка майката прощава на детето си всички прегрешения,бели,всички мъки и нещастия,които и е причинило,просто защото е майка,а за да си майка означава да обичаш безкрайно силно.
Да,трудно е да прощаваш,особено когато те наранят най-близките хора,които обичаш и за които би дал и живота си.Най-лесно е да сгрешиш,най-трудно е да простиш,а най-благородно е да простиш не заради самата прошка,а заради грешката,защото е човешко да се греши.
Майката винаги усеща,когато някаква опасност грози нейното дете.Още с раждането в нея се събужда инстинкт,по-силен от всяка сила,която съществува в света.Майчиният инстинкт никога не лъже,както и майчиното сърце никога не спира да обича,дори когато сме го наранили безкрайно много.Сякаш то е създадено,за да приема цялата болка в себе си и да раздава щастие и любов на всеки,способен да я приема.Да,майката е създадена за да страда в името на най-ценното-нейното дете,нейният малък свят,концентриран върху рожбата.
Многопластов е образът на майката в литературата на всички култури.Тя е светилото,съхранило ни през вековете.Майката пазителка, майката закрилница,майката земя и майката рай-все образи на един протомодел.Неслучайно Богородица е майка и тя е закрилница на всички майки.В нашата литература срещаме образът на майката във всички жанрове- разкази, повести, романи, поеми, стихотворения и др.Например образът на майката в стихотворението „Скрити вопли” на Дебелянов,образът на майката закрилница в Ботевите стихоте-тя е тази,която трябва да разбере изборът на сина си и да го подрекпи в неговия път на борба,майката пазителна на дома в романа „Железният светилник” на Димитър Талев,Иван-Вазовата Баба Илийца и много други.Важното в случая е,че общото между творбите е свързано с различните измерения на майчиния образ.Майката е онази част от нас,без която не може.Тя е нашето начало и край и затова винаги ще сме обвързани с нея.Не съществува човек,който да не изпитва дълбока привързаност към съществото,дарило го с живот,научило го да бъде човек и възпитала в него звяра в личност.”Благодаря ти,мамо!”-това са думи,които не трябва да пропускаме да споменаваме,защото са важни.”Благодаря ти,че ме научи да бъда човек,благодаря,че ме отгледа и изучи,благодаря,че ми беше майка!”.
„Благодаря ти,мамо!” ще кажа и аз на моята майка на нейния празник-осми март.Макар че за майката всеки ден е празник,особено когато децата и са около нея.Една майка никога не остарява.Променя се нейната обвивка,физическата и същност,но сърцето и остава непроменено-все така силно обичащо и прощаващо.
За обобщение на моята интерпретация ще използвам финала на едно стихотворение,което много ярко илюстрира образът на майката и нейният принос-Иван Вазов,”Майка ми”:
Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!
