Звездите са безкрайно много.Те се групират в съзвездия като например Андромеда,Орион,Цефей,Пегас и др.Но къде се раждат всъщност?Никога не съм можела да си отговоря на този въпрос.Може би защото никога не съм гледала на звездите като на нещо материално,не и като физиците.А какво всъщност са те освен,разбира се,предмет на науката астрология?Звездите са нещо много красиво и невероятно.Не само холивудските,а и обикновените звезди.За мен звездата е символ на спасение и вечност.Точно както Витлеемската звезда,изгряла точно с появата на нашия спасител Исус.
Когато бях малка,често се мечтаех да съм небесна звезда,защото са така красиви и никога самотни,винаги са обградени от себеподобни.Всяка звезда е един миникосмос,един микросвят,в който всичко е възможно.Може би от звездите е произлязъл нашият свят,по-късно загубил своя блясък и способността да бъде красив?Може би в тях се крие истината за живота ни?
Холивуд е най-ярката звезда в нашия така прагматичен свят.Можем само да гадаем защо актьорите са наречени „звезди”.Може би,защото единствено там се сбъдват мечтите,или като пожелание за вечност.Ако за някои Холивуд е мястото,където се раждат звезди,то за мен е друго.
Там,където се раждат звездите,е място прекрасно и свободно,необременно от коварство и злоба,място красиво и чисто,където няма добро и зло сами по себе си,място,където всичко е възможно.Звездите се раждат тук на земята,в обикновен град,в обикновен квартал,в скромно домакинство,със скромни родители,за да може после да изгреят на небосвода като слънцето-най-ярката звезда от нашата галактика.Звезда е всеки човек,защото грее със собствената светлина,а именно с тази в сърцето.Всеки е добър и всеки е красив сам за себе си,защото е уникален.Подобно на звездите,които са еднакви на пръв поглед,но всяка е уникална сама за себе си.Когато повярваш във себе си,всичко става възможно и единствената спънка е собственото ти желание.
Приказна нощ! Небе, обсипано със звезди, играещи облаци по коприненото небе, напомнящи немирни деца, които не искат да си лягат. Морските вълни чувствително докосват пясъкът и го заглаждат, заличавайки всички следи от човешко присъствие. Малки пръски солена вода пречистват въздухът и му придават романтично тайнствен облик. Всичко е толкова вълшебно! Усещам лекият бриз, който развява косите ми, закачливо оформя къдриците ми и избистря умът. В този момент се замислих има ли нещо по-прекрасно от този миг на съвършенство,единение, хармония на природата. Красотата осмисля живота ни, особено ако знаем къде да я търсим.
Погледнах към звездите. Колко невероятна е тяхната подредба-изкуство. И всичко е дело на природата. До сега не бях обръщала внимание на този всеизвестен факт. А ето го и моето простично обяснение: звездите, това са душите на всички хора, които са напуснали този свят,всички безвъзвратно изчезнали същества, чийто спомен вечно ще пазим- непроменен от времето.
Усмихнах се. Знам, че един ден ще изгубя нещо, което обичам много силно, защото така е устроен животът. Знам обаче и къде ще го търся! Там,Хоризонтът,съвършената линия между морето и небето, мястото, където се целуват- там на копринения небосвод ще греят две очи, които ще ме пазят, ще ги помня и ще ги обичам...
Някои някога е казал,че приятелите са като звездите-не винаги говориш с тях,но знаеш,че винаги са там.Там,където свършва времето и започва вечността,именно в безкрайността.
Звездите се раждат в самите нас.От нас зависи дали ще заблестят редом с другите на небето или ще ги оставим скрити в себе си,дълбоко заровени в нас.
