петък, 18 февруари 2011 г.
Някога
Обгърната във мрак луна
светлолика е нощта
и денят гори от свещ
запалена от непознатата ръка.
Луната къпе се в сребро
и тъй красиво е нейното око.
Самотна звезда
потъва във вечна красота
на забрава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар