Някога

Обгърната във мрак луна

светлолика е нощта

и денят гори от свещ

запалена от непознатата ръка.

Луната къпе се в сребро

и тъй красиво е нейното око.

Самотна звезда

потъва във вечна красота

на забрава.

Т.И.

Сребърна луната се къпе в самотна река

Слънцето гори от страстни помисли

Бледосиня тъмнина се къпе в мрака

Душата ми на парчета разпиля...

Стая

Гледам стаята позната

е някак непозната...

Няма прах по пода

книгите стоят сами

скрили тайни...

Толкова празно

бездушно и тихо

сякаш някои е живял без дъх

отдавна,някога,

самотно и полека

и така си е отишъл навеки...

Незапомнен,немил и недраг

като една празна стая познат...

Звезда

Една звезда-самотницана небето.

Една сълза-капка в морето.

Една душа-гордо устремена

за любов някога родена...