Нещо си...

Може би животът ни е постлан върху малки къстчета стъкло,които всеки момент,когато сме истински щастливи,препукват,да ни напомнят,че все пак живеем в свят,в които това не е вечно...

Ние хората сме изключителни създания.Често се самосъжеляваме за незначителни неща,но ако се погледнем отстрани,ще разберем,че това е нищо.Колко голяма драма е ниската оценка в училище или това,че си пропуснал да идеш в магазина и си „оттървал” промоцията?Може би за дадения човек е голяма,но в сравнение с болестите и смъртта в света е нищо.Всеки ще каже,че личната драма си има собствена стойност,но аз бих възразила,че понякога е необходимо да не се поставяме в центъра на събитията и да не се изживяваме като жертви.Понякога е нужно да погледнем от друг ъгъл на ситуацията,да видим себе си отстрани,за да се оценим справедливо и безпристрастно.
Позитивизмът е единственото нещо,което може да ни спаси от личната ни драма,от нещастието.Само така можем да си докажем,че не всичко е загубено.Това е нащата борба с нещата,които не разбираме или по-скоро тези,които не можем да променим.