На какво има вкус провалът?В един момент държиш светът в ръцете си,на върха на Емпайъра,а в следващия просто падаш в тъмната,дълбока,лепкава яма,където не виждаш нищо и никого.Всички ръце,допреди минути протегнати към теб,сега са обърнати гърбове,засрамени.И ти се срамуваш,чак ти се гади от самия себе си,иска ти се да не се познаваш,да се забравиш,да се родиш отново,чист,неопетнен от грозни емоции и несбъднати мечти.Навсякъде срещаш разочарование,дори в собственото си огледало,защо ли?Защото светът мирише на гнилоч,обездушени хора,вмирисани на пари и комплекси,избрали да са никой пред нещо,защото е лесно да си никой,отколкото да преживяваш живота с горчилката,болката и страданието му....
Няма коментари:
Публикуване на коментар