Powered By Blogger

петък, 24 декември 2010 г.

Замислих се....


Замислих се в минало време...

какво бях преди да те срещна -

живот превърнат във бреме

удавен в сълзи горещи...

Самотни, страдащи нощи,

болезнено хладни зори,

себе си все оставях за после,

а сърцето боли ли... боли...

Замислих се във време сегашно...

какво съм откакто те срещнах –

живот без минало прашно,

любов като огън гореща...

Теменужено-влюбени нощи,

разсъмване в нежна прегръдка,

намерих се в тебе и още,

сърцето ми спря да се блъска...

Замислям се в бъдеще време...

Не... няма... не искам да знам...

Нека с теб да потънем в безвремие,

да се случват мечтите ни там...

2 коментара:

Непознатата каза...

Прекрасно е..

Анонимен каза...

И аз така мисля,макар че не е мое.Но много ми допада:)някак искрено написано е:)