Всяко ново начало е стряскащо за нас.Самият страх е състояние на духа,своеобразно предпазване от възможен неуспех.Винаги идват моменти в живота,когато сме изправени пред избор,на прага на задънена улица,невярващи,че изобщо ще успеем да продължим.Водени от страх,отказваме да продължим напред,да срещнем предизвикателствата,свързани с осъществяването на най-дълбоките ни мечти и желания.Защо?Защото дори и в приказките главният герой често загубва посоката си.Тогава той се нуждае от помощ.Човешко е да грешим,както и да се нуждаем от някого.В живота си често преминаваме от един етап в друг-от детство-към тинейджърство-възрастен човек;от детска градина-училище-университет-работа и т.н.Цикълът на живота е безкраен и това някак ни плаши.Тогава имаме нужда от някой,който да ни вдъхне сила,да ни помогне да продължим пътя си с ясна цел и високо вдигната глава,защото не е важен пътя,който извървяваме,а кого срещаме,докато го извървяваме...
Няма коментари:
Публикуване на коментар