Постижения и цели

Винаги съм се чудела кое е по-лошо: да имаш готов план за живота и да не успееш да го осъществиш, защото някъде там, по трасето,нещата някак си се променят. Или да направиш всичко точно както си искал,но накрая да не почувстваш чаканото удовлетворение. Нужно ли е да задоволяваме всичките си цели и мечти, за да вървим напред или напротив. По-добре да не ги постигаме докрай,защото веднъж вече постигнати,спират да имат значение за свободната душа,която се нуждае от емоции всеки ден, за да си доказва,че живее истински.
Не можех да спра да мисля:пропиляно ли беше времето ми в пътуване и обиколки на света с цел опознаването му, докато някои хора усядат и строят дом? Дали пък не съм от онзи тип хора, които просто никога не усядат, не намират своето място под слънцето, просто защото не принадлежат на едно място, както и на един човек...