Какво ако...

Беше един от онези дни, в които често се унасях в различни мисли. Какво ако...- така започваше всяка от тях, отвеждайки ме в необятното и непознаваемо царство на фантазията.
Какво ако животът ни се направлява от изборите, които правим? Как бихме могли да бъдем сигурни, че са правилни за нас, когато дошли в неподходящия момент, сме ги отхвърлили с едно трепване на окото? Има ли формула, чрез която винаги ще сме щастливи на базата на изборите ни? Или просто всичко е предопределено много преди това и ние сме само пионки в ръцете на съдбата? Какво ако животът ни е просто нечий избор? Това прави ли ни незначителна случайност или напротив- великата ни цел, определена от съдбата или божията промисъл е нашият ключ към успеха? Какво ако ни е заложено да изпълним някакво важно дело, нещо, което ще промени света. Или по-просто-променим света за някого, да бъдем част от неговия свят или самите ние да изместим представата му за свят. Никога не знаеш какво ще ти се случи.
Беше един от онези дни, в които често си мислех. Какво ако нямаше правилен отговор. Какво ако животът е просто едно многоточие, един удивителен, една запетая, едно придихание, изчакване. Животът просто е. Нека го живеем като такъв.

Завет

На какво ме научи България? Да обичам безрезервно и безпрецедентно. Да живея несигурно. Да планирам бюджета си и никога да не е така,както искам. Научи ме да разпознавам щастието и да осъзная, че съм истински късметлия, тъй като не заспивам гладна и имам покрив над главата, любящи близки. Научих се да не вярвам на никого, да съм предубедена към всичко случващо се. Научих се, че животът е в твои ръце и от теб зависи накъде ще те отведе пътя. Всичко това научих все по трудния начин, както всички, разбира се. Но не се сърдя и не обвинявам, Отхвърлила съм агресията, за да отстъпи място на смирението и да открия нови хоризонти за съзнанието си. Просто обичам.Обичам с цялото си сърце България. И винаги ще я обичам. Защо ли? Защото само тук се чувствам цяла и истинска.
...Тези мисли не напускаха съзнанието ми, докато гледах златистите отблясъци на слънцето през малкото прозорче на самолета. Трепнах. За миг, може би за част от секундата исках да скоча и да се върна. Но нямаше път назад.
Картините се смаляваха, самолетът се издигаше все по-високо и високо. И точно тогава аз оставих своя завет- една сълза бавно и тежко се отрони, търкулна се и изчезна, събрала в себе си толкова много, че и беше трудно да намери своя път. В тази сълза се побираше моят свят, моята лична България. Радостите, любовта, щастието, споделените мигове с близки и любими хора, спомени за места и пейзажи-всичко това се беше запечатало в тази малка сълза. И ме жигоса. Завинаги. Там в сърцето, където споменът никога не избледнява...

Товар

Всеки от нас,колкото и съвършен да е,идва на света с някакъв товар.Било то семеен,емоционален или нещо друго.Въпросът е можем ли да приемем хората такива,каквито са,с житейския им товар? И когато става въпрос за приемане,доколко то е реално,или по-скоро вътрешно никога не бихме могли да приемем чуждия товар на нашите плещи.Може би, защото егоизмът не ни е чужд. А може и причината да е,че във връзките винаги желаем вниманието и центърът да падат върху нас.

Има дни,в които просто ти се иска да се завреш в някоя дупка и да не се показваш.Има обаче и такива,в които колкото и криво да ти е,слънцето изгрява и на твоята улица. Стига да вярваш. Когато вярваш-всичко е възможно. Животът е по-пъстър,красив,невероятен и прелестен. Вярвай!

Красотата на живота

Красотата на живота се крие в малките неща,в споделените мигове,в откраднатите минути за себе си,в усмивката,в скрития поглед и най-вече в заплененото сърце,без то дори само да знае:)

Прекрасен ден

Животът е тъй красива,когато има с кого да бъде споделян.
Заслушах се в шума на вятъра,в нежното пропукване на слънчевите лъчи,целуващи едва-едва земята.Затворих очи и се размечтах...
Поляна,слънце,множество слънчогледи.Наоколо е пусто.Никого.Само аз съм там.И мечтая.За какво?За всичко-за красотата,за живота,за любовта...Тази палавница любовта,навсякъде се намесва.Сякаш е прастара и я откриваме във всичко-във въздуха,в природата,в слънцето,тревата,дори е капките дъжд,оросяващи зажаднялата за ласки зеленина.Да,любовта е старичка и е навсякъде.Стига да имаш сетива да я видиш или по-скоро да я усетиш.Защото винаги е по-добре да даваш,отколкото да получаваш,да обичаш,отколкото да бъдеш обичан.
Любовта се крие във всичко,в малките неща,жестове,усмивки.Тя е всичко.Стига да знаем как да я разпознаем.
Поляна,ветрец нежно поклащаш тревичките.Те сякаш пеят някаква нежна и красива мелодия,която ме унася още повече.Нима това не е съвършенството!Само по себе си да,стига да има с кого да бъде споделено.