Интересни цитати

Вдъхновения

Капки дъжд

Гърми.Тих дъждец,който постепенно се усилва.Забарабанява по прашните заспали прозорци.Тихо е,чува се само докосването на нетърпеливите водни капки със сухата и заспала земя. И това лято си отива,помислих си.Животът е кратък,затова нека му се насладим.Затворих очи и шумът на лятно-есенния дъжд погъделичка душата ми. Усетих миризмата му-свеж дъх на идваща есен.И сякаш малките водни капки галеха парченцата от душата ми.Стана ми топло и уютно,затворила очи и вдъхнала аромата на живота.Защото красотата е в малките неща.Замислих се,че щом при мен вали,значи може би някъде далече грее ярко слънце.Ако тук някой плаче,там някъде някой друг се смее и е щастлив.В живота всичко се върти-години,сезони,емоции.Каквото даваш,това и получаваш.И сякаш някак ми се искаше да повярвам повече в тези думи и да не съм тъжна.Исках дъждът да отмие болката и тъгата по изгубеното.Но значеше ли това,че ще заличи и спомена?! Не исках да губя спомени.Белезите,останали в душата,не са признак за слабост,а сила и доблест,непоколебимост и вяра. Исках да излекувам сърцето си от преживяното,но така щях да изгубя и част от магията на спомена.Затова не позволих на дъжда да го прикрив в пазвите си.Разбрах,че да обичаш,означава да си силен,дори когато този,когото обичаш,вече го няма. Капки дъжд тихо и приспивно барабанят по старата ламарина.За някой са просто капки от поредния дъжд.Но за мен-сълзи на радост от небето.Защото ангелите увеличиха своя брой с още двама.

Кошмари

В съвременния свят всеки си има своите кошмари. За едни това е онази част от деня,минутите преди да изгрее слънцето. Събудени,обляни в пот от нестихващия страх, неоправдан и неразбран,но с отварянето на очите осъзнават,че всичко е отлетяло.Нереално е.
Други пък изживяват всеки кошмар още с отварянето на очите си, сблъсквайки се с жестоката и несправедлива реалност в милата татковина. За трети самият живот е един кошмар, от който няма излизане навън. Кретъш вътре и се въртиш в колелцето подобно на ония хамстери, дето ги ползват за опити. Жестоко, но и толкова реално. Кошмарът не е само насън,а и наяве.За всеки от нас по различен начин и до различна степен. А има и такива, за които кошмарът е вътре в тях. В емоционалния им живот, загубили някого, трудно въстановяващи се, непостигнали себе си,нереализирали се писатели,певци и всякакви други. Кошмарът като начин на съществуване в съвременното ежедневие на човека от 21 век.
Всеки кошмар обаче е ограничен времево. Винаги свършва, точно когато най-много се страхуваме. Тогава се събуждаме по някаква причина. Но в сънищата е така,а в живота как е?
Много просто. Там трябва просто една загрижена ръка да те погали или само да те докосне,за да се осъзнаеш.Да ти покаже,че винаги има път напред,стига да имаш желание да извървиш първата стъпка, която в общия случай е най-трудна и изисква най-много сила и увереност.
Трябва да помним,че от всеки кошмар се излиза.Винаги има начин,винаги има лъч светлина в тунела,стига да дръзнем да продължим по неутъпканото. Резултатът ще е гарантирам-винаги си струва.Стига да повярваш и всичко е възможно.

Какво ако...

Винаги съм се чудела какво ако просто се опитаме да бъдем по-добри. Веднъж само. Просто така. За разнообразие. Вместо да изливаме целият си негативизъм срещу околния свят под формата на злоба,завист,претенция,че не познаваш някого,дори когато се сблъскваш с него в кварталния магазин,не е ли по-лесно да се фокусираме на хората,които обичаме. Животът е като огледало. От нас зависи какво ще е отражението ни-на благороден и добър човек,или на зла свиня. Все пак каквото повикало,такова се обадило. С каквото даряваш света,с такова ти се отплаща.Когато не можем да променим някои неща,вместо да се нахвърля злобно,по-лесно е да опитаме да променим ситуацията с добро,с мир.Баба ми често казваше "Блага дума железни врати отваря." И беше права. Човек винаги постига всичко,когато е благоразположен,добре настроен,усмихнат. Какво ако веднъж поне опитаме тази формула.Аз лично бих дръзнала. Не ме интересува кой не ме харесва и за какво ми завижда. Отделям цялото си време само и единствено на хората,които обичам. За тях си струва да се бориш и да променяш действителността.

Сезони

Всеки сезон си има свои цвят,вкус,мириз,усещане.Есента идва след парещото лято,чиято жажда за живот се спотайва зад тънките сенчести тайни на месец Септември. Есента е не по-малко красива и богата.Какъв е нейният цвят?-злато ,а ароматът и е свързан със спомена за лятото.Есента е онзи сезон,който ни подготвя за промяната.Промяната в живота ни,онази плавна част,която ни е нужна,за да продължим пътя си.Защото щастието не е дестинация,а цялото пътуване,подобно на самия живот.

Сутринта

Сутринта винаги е най-хубавата част от деня. Защото е изпълнена с магията на предстоящото. Днес е по-хубаво от вчера и не чак така хубаво в сравнение с утре. Сутринта носи очарование. Аромат на щастие. Някак сякаш целият ти живот може да започне от сега,на чисто,без злоба,разочарование,мъка и нещастия. Всичко е възможно, стига да имаш силата да си го пожелаеш и вярата да го сбъднеш. Все пак всичко зависи от теб. И най-важното е да помниш,че няма съвършени хора. Всеки си има нещичко. Важното е да прощаваме, да бъдем добри. Сутринта винаги е добра. Защо ли? Защото ни поднася доза истина, нужна ни, за да се справим с деня, който чука на вратата. Сутринта е най-подходящото време да мечтаем.Именно тогава се сбъдват мечтите, стига само човек да отвори сърцето си. И вяра се иска-ей толкова е достатъчна.И една усмивка на лицето.Животът е хубав.Това му стига на човек да е щастие-чаша кафе,усмивка на устни и безброй мечти,които да сбъдва.