Капки дъжд

Гърми.Тих дъждец,който постепенно се усилва.Забарабанява по прашните заспали прозорци.Тихо е,чува се само докосването на нетърпеливите водни капки със сухата и заспала земя. И това лято си отива,помислих си.Животът е кратък,затова нека му се насладим.Затворих очи и шумът на лятно-есенния дъжд погъделичка душата ми. Усетих миризмата му-свеж дъх на идваща есен.И сякаш малките водни капки галеха парченцата от душата ми.Стана ми топло и уютно,затворила очи и вдъхнала аромата на живота.Защото красотата е в малките неща.Замислих се,че щом при мен вали,значи може би някъде далече грее ярко слънце.Ако тук някой плаче,там някъде някой друг се смее и е щастлив.В живота всичко се върти-години,сезони,емоции.Каквото даваш,това и получаваш.И сякаш някак ми се искаше да повярвам повече в тези думи и да не съм тъжна.Исках дъждът да отмие болката и тъгата по изгубеното.Но значеше ли това,че ще заличи и спомена?! Не исках да губя спомени.Белезите,останали в душата,не са признак за слабост,а сила и доблест,непоколебимост и вяра. Исках да излекувам сърцето си от преживяното,но така щях да изгубя и част от магията на спомена.Затова не позволих на дъжда да го прикрив в пазвите си.Разбрах,че да обичаш,означава да си силен,дори когато този,когото обичаш,вече го няма. Капки дъжд тихо и приспивно барабанят по старата ламарина.За някой са просто капки от поредния дъжд.Но за мен-сълзи на радост от небето.Защото ангелите увеличиха своя брой с още двама.