Прекрасен ден

Животът е тъй красива,когато има с кого да бъде споделян.
Заслушах се в шума на вятъра,в нежното пропукване на слънчевите лъчи,целуващи едва-едва земята.Затворих очи и се размечтах...
Поляна,слънце,множество слънчогледи.Наоколо е пусто.Никого.Само аз съм там.И мечтая.За какво?За всичко-за красотата,за живота,за любовта...Тази палавница любовта,навсякъде се намесва.Сякаш е прастара и я откриваме във всичко-във въздуха,в природата,в слънцето,тревата,дори е капките дъжд,оросяващи зажаднялата за ласки зеленина.Да,любовта е старичка и е навсякъде.Стига да имаш сетива да я видиш или по-скоро да я усетиш.Защото винаги е по-добре да даваш,отколкото да получаваш,да обичаш,отколкото да бъдеш обичан.
Любовта се крие във всичко,в малките неща,жестове,усмивки.Тя е всичко.Стига да знаем как да я разпознаем.
Поляна,ветрец нежно поклащаш тревичките.Те сякаш пеят някаква нежна и красива мелодия,която ме унася още повече.Нима това не е съвършенството!Само по себе си да,стига да има с кого да бъде споделено.

Ден за прошка

Какво е прошката за всеки от нас? Опрощение, спасение за душата и възможност да продължиш напред.
Преди да искаме прошка и да даряваме такава,трябва да си простим сами на себе си.За всичко,което сме или не сме сторили.Да загърбим лошото  ,защото само Господ е способен да ни съди.И така,изпълнени с вяра и лекота в душата можем да продължим напред към вечния път на душата. Онзи път,който ни приближава до Бога,до създателя,до спасителя,до онзи,който обича и винаги прощава.Нека се поучим от примера му и бъдем по-добри и даващи опрощение.Защото животът е кратък и не си струва да го прекарваме страдайки.

Днес,вчера,утре...

Толкова сме заети,че дори нямаме време да се погледнем в огледалото,за да разберем,че образът отсреща е друг,видоизменен.Защо станахме такива?Чужденци в собствената си кожа,непознати в собствената си душа?Изродихме се докрай,мислейки че е положителна промяна.Отчуждението е в самите нас.То покълва като семенце и расте голямо като дърво,после разяжда и плъзва като зараза,унищожавайки всичко около себе си.
Бездушни сме.И вчера и днес и утре.Хората на новото време са бездушни празни кутии,ходещи трупове,живи мъртви или т.нар. зомбита....Няма ги вече,отвътре е празно,а съдържанието е някъде надалеч избягало,сякаш в чужбина...
Толкова сме заети,че дори нямаме време да се досетим,че забравяме семейство,род и родина.Забравяме себе си,забравяме да живеем...А надеждата... тя все още е безплатна...и се раздава безрезервно на всеки...

Просто живот

Животът?Какво е животът?За едни е просто събитие с неочакван край,за други е магия,за трети изпитание.Според мен е нещо комплексно.Той е онова,което ни се случва,въпреки всички препятствие,трудности и нещастия,въпреки превратностите на съдбата и грешните избори,които вземаме всеки ден.
И все пак всичко ли е в наши ръце? Или просто ни се иска да мислим така?
Когато нещо лошо ни връхлети с пълна сила спираме да вярваме в доброто и в смисъла на живота като конструкция от направени избори. Защо? Защото сме хора и често сме подвластни на негативизъм.В такъв момент трябва да изправим гордо глава и да си кажем:това е временно,моментът не е вечност.Това,че денят е лош,не означава,че животът е такъв.Нека сме по-щастливи,защото това зависи само от нас.

Имало едно време...

Имало едно време една малка държавица.Тя била обградена от големците е Европа.Наследница на велико минало,велики дела и хора,тя,макар малка и  невзрачна на пръв поглед,раждала силни синове и смели деца.
Малка,но истинска,обичана от всички,наричащи я свой дом.
Имало едно време тази малка държава  и дошъл моментът,когато се наложило всичките и деца да започнат да я напускат,защото нямало какво да работят и тънели в мизерия.Тъгували хората,напускайки родния дом,оставяйки близките си,страдали.Всеки поел нанякъде-кой по Европа,други извън стария континент...А малката държавица си стояла,самотна и необичана...
И хората и страдали за нея от разстояние.Мечтаели да се върнат в дома,но какво ги очаквало там-само мизерия и безпаричие.Старите хора умирали без да им се окаже лекарска помощ,а младите мизерствали,нямали пари да нахранят децата си.
Изминали години,но държавицата все западали ли западала...Нищо не можело да се направи за нея,никой не се връщал...
Имало едно време и всичко потънало в забрава.Имало едно време и това не е начало на история с щастлив край,а просто история,която не свършва,а продължава,но все тъй тъжно...

Трябва ли....

Имало едно време е начало на история без край.Защото  краят е заживели щастливи и бля бля бля...Защо ли?Защото при любовта няма щастлив край,тъй като тя никога не свършва...Така ми казваха,когато бях малка...Тогава вярвах,че добрите хора отиват на небето,а лошите...Е,за тях не отделях време да мисля,понеже човекът,който ме учеше така,беше толкова добър,че сега достойно му е отредено място редом до Господ.Макар и да ми липсва много,мога да го помня само с добро и с мъка споделям,че част от мен си отиде с него.Някак си не вярвам вече така безрезервно във всичко красиво и добро.Сетивата ми се изостриха за тежките моменти в живота.Осъзнах,че нищо не е вечно,макар в книгите,филмите и навсякъде да казват така.Никой не те разбира освен теб самия.Никой не може да ти помогне,ако не си помогнеш сам.Докато не преживее това,което ти се случва,може само да гадае какво изпитваш.Истината е,че всички се раждаме сами,живеем сами,умираме сами.В собствения си егоизъм.Така е и така ще бъде винаги.Вместо да живеем живота си лесно,приятно и с любов,го огорчаваме с ненужни грижи по безсмислени ежедневни работи.И защо?Защо го правим?Не можем ли да живеем нормално,да се обичаме,да се радваме на всеки ден все едно е последен...Не можем ли да мечтаем,когато остареем,да се радваме на малките неща като снегът,празниците,усмивките на близките хора,топлотата в дома,когато навън фучи вятър...Не можем ли да сме по-добри и заинтересувани от всичко,не просто когато ни е угодно...Трябва ли да си отиде някой,за да оценим истински,че живота е кратък и не го живеем пълноценно...Трябва ли...

Ново начало...

Когато една година си отива,винаги оставаме със смесени чувства.Краят на годината е време на равносметка-за постигнатото,за недоизреченото,недоизказаното,за загубеното и спечеленото,за всичко,което сме и не сме направили,казали,отбелязали.Тогава ни обзема лека носталгия за приятните мигове и щастие,че ни предстоят нови неща.Или поне така се надяваме...

Нека новото начало ни донесе много надежда,късмет,успехи във всичко,което мечтаем.Нека новата година е благосклонна към всички,да имаме повече време да сме с близките си и да не забравяме никога,че най-важното е невидимо за очите,а осезаемо за сърцето.Обичайте се и дарявайте с любов всички около себе си.