Толкова много лица,толкова много усмивки,толкова много хора на непознати...Не море,а океан от щастие,пълзящ по улицата,прашна и нагряна от лятното слънце.Но дали са щастливи наистина?Нима всички не сме нещастни в щастието си?Нима то не е толкова кратко,че докато го почувстваме и вече е изчезнало като пролетен дъжд,напоил жадната земя...Нима след всеки щастлив момент не идва нещастен,а ние помним само тъжното,меланхоличното,защото може би по някакъв си свои начин то ни дава сила да продължим да преследваме щастието...А дали наистина съществува такова нещо като щастие или е просто утопия?За всеки отговорът е различен.За мен щастие е да съм обичана,да съм сред близките ми хора,макар от ден на ден да стават все по-малко.Но нима това не е игра на живота или просто съдба,наричана от някого.За мен върхът на щастието би било да напиша книга,роман,дори разказ,в който да оставя душата си,къстче от себе си,да знам че съм добра в нещо,да знам,че съм някой и че съм постигнала нещо,да знам,че не съм сама.
Искам да успея,да съм себе си,да постигна нещо,което ще ме запечата в историята.Искам да оставя себе си в нещо,да има мой белег,моя вечност.Моята книга няма да е нищо особено може би за обикновения човек,но за мен ще е свещена,защото...Защото когато прочетеш една книга си едновременно и щастлив и тъжен.Щастлив,защото си разбрал всичко,а тъжен,защото някъде там между редовете си оставил част от себе си в историята...
Да си щастлив в нещастието си е изкуство.Да си нещастен в щастието си е кощунство.Затова нека бъдем просто добри.Щастието върви ръка за ръка с добротата...Или поне така се надявам за себе си .:)

Ние хората сме изключителни създания.Често се самосъжеляваме за незначителни неща,но ако се погледнем отстрани,ще разберем,че това е нищо.Колко голяма драма е ниската оценка в училище или това,че си пропуснал да идеш в магазина и си „оттървал” промоцията?Може би за дадения човек е голяма,но в сравнение с болестите и смъртта в света е нищо.Всеки ще каже,че личната драма си има собствена стойност,но аз бих възразила,че понякога е необходимо да не се поставяме в центъра на събитията и да не се изживяваме като жертви.Понякога е нужно да погледнем от друг ъгъл на ситуацията,да видим себе си отстрани,за да се оценим справедливо и безпристрастно.
Позитивизмът е единственото нещо,което може да ни спаси от личната ни драма,от нещастието.Само така можем да си докажем,че не всичко е загубено.Това е нащата борба с нещата,които не разбираме или по-скоро тези,които не можем да променим.

На всеки се е случвало да се почувства странно в ситуация,в компания,в момента.Да се намира на неправилното място в неправилното време.Често ни се случва да останем неразбрани и да се чувстваме от друг свят,от друго измерение или дори от друга планета.Често си припомням това усещане,което сякаш пробожда кожата ми и ми напомням,че имам някаква задача на този свят.Нещо,което трябва да свърша,но липсват парченцата от пъзела ми.Хората около мен не ме разбират,но и аз не ги разбирам.За мен животът е търсене на отговори,отговори на въпроси,които нямат отговор(забавно нали).Нима не забравяме,че животът е едно сложно и неясно явление,което всеки от нас изпитва на свои гръб и нарича "съдба". А какво има отвъд нея?Има ли изобщо нещо?Каква е моята задача тук на земята?Призвана ли съм да успея да измисля нещо,с което ще се гордея?Ще си намеря ли място под слънцето?Ще намери ли покой нескритото ми любопитство някога и жаждата ми за ново и неразбираемо пътешествие в дебрите на литературата?Едва ли.Някои хора просто не се променят.

Как ми се иска да вникна в нещата,да съм отвъд парадигмата на човешкот,да открия божествената енергия и да оставя себе си в нещо,нещо,което ще ме увековечи във вечността.Защото може да не съществува живот след смъртта,но нима той е нужен,когато сме живяли достатъчно пълноценно,че да си гарантираме безсмъртие.Това,което се опитвам да кажа е,че не е нужно да живеем вечно,за да сме вечни.Душата сама по себе си е вечна,защото не е материална и е богоподобна.Ще ми се да вярвам,че някой ден ще успея да сътворя нещо толкова знаменито,че по човешки ще мога да преживея няколкото минитуки слава,за които всеки от нас жадува.За сега това е само мечта,но вярата в бъдещето и погледа напред ме отправят към нови хоризонти,които бига ме отвели на непознати приказни места.Места,където ще открия себе си,моята друга изгубена част от самото ми раждане,която ще ми помогне да подредя парчетата на разбъркания пъзел...

:)

Човек не обича истински,ако не обича вечно!



Невероятна книга,както и предходните:):):)Желая на всеки да усети магията и:)Не е за изпускане:)
Книгите са огледало на душевните преживявания.Всичко написано в тях,оживява в съзнанието ни,след като сме му повярвали.

***

Любовта е онази тръпка,онази електрическа искра,преминала през тялото ти докато ме гледаш в очите,само и единствено създадени да гледат теб;тя е тогава,когато чуваш развните удари на сърцето ми,създадено само и единствено да обича теб!

мисли...

Това,което получаваме пълни джоба ни,а това,което даваме,пълни душата ни.

Приятелството е като душа в две тела.(Аристотел)

Да имаш кураж не значи да се страхуваш-това значи да те е страх и въпреки това да имаш воля да продължиш.

Истинското съвършенство на човека се крие не в това,което има,а в това,което е.(Оскар Уайлд)

Съвършенството е достатъчно,не когато няма какво да добавиш,а когато няма какво да се премахне.(Антоан дьо Сент Екзюпери)