По ръбчето на допустимото

Днес ми е толкова криво. Света е наопаки.

Ти си виновен за всичко. За моето сбъркано всичко.

Ще те посоча с пръст. И ще напсувам и самия Господ..

И онзи дето ме прокле. Точно теб да обичам.

Все се разминаваме. По ръбчето на допустимото.

Не бивало. Не можело. Не трябвало да ни се случи....

Сякаш някой ме е питал. Сякаш мога да избирам.

Да прощавам. Да забравям. Да съм чучело.

Исках да мълча. Някъде дълбоко... беше ми смирено.

Беше някак безразлично. Колко ще изстарадам.

Но не спря да ме гризе... Липсата у мене.

Този свят без теб ... освен, че ми е крив.

.........Е много празен.

Не ме обичай -

аз съм трудна за обичане,

не съм такава, търпелива,

цял живот след мен ще тичаш,

а дали ще съм щастлива...

Не ме обичай -

аз не заслужавам

сърцето ти, което ти ми даде,

понякога непоносима ставам,

а ти си все така отдаден.

Не ме обичай -

няма да е лесно,

да бъдеш винаги до мен,

аз съм твърде пряма, честнa

и ще си тръгнеш променен.

Не ме обичай -

мога да поискам

да бъдеш част от моя свят

и няма измъкване от моите мисли,

в тях теменуги цъфтят.

Не ме обичай -

аз съм приказка,

но без щастливия финал,

не се чуди, не мога да съм истинска,

вземи си всичко, което си ми дал...

...Дори да ме боли.....

Боли ме нещичко от ляво. Май сърцето.

Или празното. Копнежа. Нищото.

Може би от хапчето за сън. И питието.

Може би от чакане. Неслучване. Обичане.

Все едно. И тази болка е от теб. Като и другите.

Един живот без теб. И с теб. Прекрасен.

Докоснах те. Запомних те. И те загубих.

За мен си само щастие. И щастие. И щастие.