Щипка. За пране. Червена. Наведох се да я взема. Подържах я в ръце и си спомних. Детските игри, дългите разходки, старият квартал с малките си улички, магазинчето за банички и боза, пред което винаги стоеше едно рошаво куче. Спомних си моето детство. Прекрасно, изпълнено с игри, живот,безкрайна любов и мечти. Спомних си баба, с която събирахме щипки, паднали през балконите. Спомних си топлия й поглед и усмивката, с която ме гледаше винаги, дори когато сгрешах. Нещо в гърлото ми се сви. Стиснах щипката в длан и отминах. Още един спомен за отминалите дни. Животът се измерва с моментите, накарали те да трепнеш, било то и за миг. Запазих щипката и погледнах небето. Знаех, че тя ми се усмихва оттам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар