Утеха

Животът е необяснимо явление, което ни се случва по веднъж. Именно заради това би следвало да го живеем щастливо. Но как да стане това, когато сме заобиколени от бездушието и разпростриращото се все повече и повече безразличие на околния свят. Историята е проста и вероятно на много от вас ще се стори като от американски филм. Но е истинска, поне доколкото ми е известно.
Момиче от България. Отива в Америка. Да работи. Среща момче. Влюбват се. Сгодяват се. Да, ама щастливият край не предстои. А мъките. Защо? Защото не и е позволено да остане при него в Америка. Чакат и чакат документи, а нищо не се променя. И така до безкрая. Питам се-кой е виновен за това? Двамата млади влюбени, които искат да продължат живота си заедно, държавата, която е толкова консервативна, че не допуска чужд елемент в системата си, или самата съдба, която ту я има, ту я няма.
Тъжно е да гледаш този, когото обичаш само през компютъра, да чуваш гласа му от хиляди километри разстояние, да чакаш, докато се събуди (защото има часова разлика), да чакаш и да не знаеш какво да чакаш.... Понякога просто животът е жесток, а понякога просто имаме нужда от подкрепа и вяра. Затова нека да се радваме на това, което имаме, колкото и малко да ни се струва, да се моли за другите, които имат нужда и да ги подкрепяме, както можем.
Останалото е-надежда.