На всеки от нас често се случва да иска да избяга от нещо - спомени, места, хора, с които е бил близък, дори от ежедневието ни се иска да избягаме от време на време, че и все по-често, защото безмилостно ни засмуква в своето безвремие.
Но какво се случва, когато избягаме? Физически ли бягаме, или само емоционално и до кога можем да се справяме така с проблемите си?
Някои хора решават да сменят местожителството, считайки, че на ново място проблемите ще ги заобиколят. Други използват изкуството като утеха за несгодите. Доколко това е реално решение, или е по-скоро самозалъгване на нас самите? Самозалъгването е по-опасно. Но нека се върнем към началото: как се поражда нуждата от бягство? Много е просто - липса на споделеност и усещането, че не сме господари на времето и живота си. Ако знаехме какво точно искаме от живота, би било много лесно. А и безинтересно според мен. Така, че всичко това е част от играта, от умението за справяне, както е било в миналото с мотото "по-силният оцелява", а след това "по-адапптивният оцелява". И днес е така. Ако успееш да се нагаждаш към промените, към липсите, разочарованията, ако успяваш гордо да крачим напред с високо вдигната глава, значи си успял сам за себе си. А именно тези малки успехи в живота са истински важни.
Не бягството е решение, а справянето с проблема, озоваването очи в очи със ситуацията. Всеки от нас има възможността да се изправи пред страховете си, за да живее един по-добър живот, по-щастливо. Нека го направим, ще си струва!
Няма коментари:
Публикуване на коментар