Минало, настояще и бъдеще-три времеви ориентира,свързани по свои си,алогичен начин. Винаги съм смятала,че е хубаво да помним миналото,само защото съдържа важна информация за нас-грешки и поуки от тях,приятни спомени и т.н. Но наистина полезно ли е то за нас,особено за връзките ни с другите хора? До колко можем да се водим от него като полезен опит и до колко всяка ситуация би могла да се свърже с друга,минала,която да е аналогична? Отговорът е много просто-не може. Макар и ние често да сме свикнали да правим аналогии,защото се чувстваме по-сигурни,те не ни служат за нищо друго,освен да ни докажат,че сме сами,дори в правото си на избор,защото сърцето и мозъкът ни са на различно мнение.
Миналото-нещо,което не закачаме.Не трябва да го анализираме,да го ровим и обсъждаме.Нека го оставим да се изниже спокойно от съзнанието ни. Така трябва.
Настоящето е моментът на формиране на всичко,което ни интересува.Тук е силата.Тук трябва да се концентрираме.
Бъдеще-то зависи единствено и само от днес.
Няма коментари:
Публикуване на коментар