Да си сам не е състояние,то е съдба.Когато сме щастливи,обикновено опиянени от положителни емоции,не си даваме сметка колко сме сами.Звучи абсурдно,но е така.Винаги сме сами,през 90 процента от живота си,дори когато си мислим,че сме с някого,тогава пак сме сами.Разочаровани си даваме сметка едва след време,защото времето е единственият съдник на събития,хора,цели,мечти.
Да си сам има и своите предимства,или поне не пръв поглед.Нямаш с кого да се съревноваваш,нямаш конкуренция да се съизмерваш.Нямаш нужда от чужда помощ,която след това уж помежду другото да ти напомня за услугите.Нямаш нужда от хора,които да ти обърнат гръб,когато най-много имаш нужда от тях,защото се интересуват от себе си.Все повече се обеждавам,че думи като "наистина,завинаги,приятели,истински" са само и единствено с относително значение,защото те не са истински,а абстрактни,както любов,красота,приятелство,обич.Няма такива неща,просто ние хората обичаме да си измисляме,да въобразяваме,за да не мислим за нещата с истинските им имена.
Да си сам...е изкуство,макар и трудно и тежко понякога.Дори и сред тълпата си сам,дори в семейството си,в обществото,сред уж приятели.Всеки те рита,блъска,ръчка,събаря,стъпва отгоре ти,само и само за да се домогне до своята цел.Нищо друго няма значение.
Да си сам и е избор.Защото отказваш да вярваш на лицемерните измишлиотини за приятелство и вечност.Да си сам е извънвремево,физическо и психическо състояние на всеки,колкото и да се крие от него.
Все пак накрая всички сме сами,на прага на смъртта....
Да си сам има и своите предимства,или поне не пръв поглед.Нямаш с кого да се съревноваваш,нямаш конкуренция да се съизмерваш.Нямаш нужда от чужда помощ,която след това уж помежду другото да ти напомня за услугите.Нямаш нужда от хора,които да ти обърнат гръб,когато най-много имаш нужда от тях,защото се интересуват от себе си.Все повече се обеждавам,че думи като "наистина,завинаги,приятели,истински" са само и единствено с относително значение,защото те не са истински,а абстрактни,както любов,красота,приятелство,обич.Няма такива неща,просто ние хората обичаме да си измисляме,да въобразяваме,за да не мислим за нещата с истинските им имена.
Да си сам...е изкуство,макар и трудно и тежко понякога.Дори и сред тълпата си сам,дори в семейството си,в обществото,сред уж приятели.Всеки те рита,блъска,ръчка,събаря,стъпва отгоре ти,само и само за да се домогне до своята цел.Нищо друго няма значение.
Да си сам и е избор.Защото отказваш да вярваш на лицемерните измишлиотини за приятелство и вечност.Да си сам е извънвремево,физическо и психическо състояние на всеки,колкото и да се крие от него.
Все пак накрая всички сме сами,на прага на смъртта....
Няма коментари:
Публикуване на коментар