Стоя си самотно и празно през тъжния бял лист,сякаш нашепващ ми нежно мили слова.Но къде са и какви са,сама не мога да разбера...Страхувам се...страхувам се да мечтая,да отворя взора си към нови светове,да отворя сърцето си за нещо повече....Коледа?Коледно настроение и атмосфера....Думи,чужди ми в този момент.Думи,които са изпразнени от значение,защото...се чувствам някак фрагментарно празна.Какво е Коледа без надежда за добро,какво е тя без вяра в спасението,че най-хубавото тепърва ще предстои?Лъч светлина,олицетворяващ спокойствието и любовта в семейството.Лъч,показваш пътя в тъмния тунел към вечността.Това е за мен Коледа.Иска ми се да повярва по същия начин в себе си,но не е толкова лесно.Човек търси призванието си цял живот и обикновено не по негово желание.Толкова са ми хаотични мислите,че едва ли бих ги събрала на един бял лист.Толкова разностилни и безмислени,когато ги изразя.Може би в това се крие и тайната на съществуването ни-фрагментите,пъзелите от живота ни,сглобени заедно имат повече смисъл,отколктоо по отделно.Може би моите идеи в комбинация с нечии други,ще звучат доста по-правдоподбно...Но стига толкова....Искам сняг на Коледа.Нежни малки снежинки да галят лицето ми в тихата бяла нощ.Искам да полетя с тях из вълшебния вихър,да усетя силата на природното творение-нещо,което никога няма да успея да пресъздам с прости думи.Искам да съм снежинка,безметежна и безтегловна,свободно падаща по нечие лице.Може пък така да открия щастието си!Не искам Коледа,ако няма сняг и мечти,ако няма настроение,ако няма хора,с които да я споделя....Но стига с този клиширан глагол „искам“.Нека го помисля и ще се сбъдне,защото по Коледа стават чудеса,стига да повярваш в тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар