Недостатъците

Какво ли чакам в нощта?Паднала звезда да влезе в стаята ми,да освети тъмния кът от захвърлени листи.”Изписах целия свят с името твое….”-пишеше някъде там между редовете.Вече нищо нямаше значение.Живота бе една празна дупка,глуха яма без съдържание,която може би никога вече нямаше да се напълни със сладкия сок на любовта.”И защо така?”-бихме се запитали.”Защото ние хората обичаме да страдаме по безвъзвратно изгубеното,това,което не можем да променим или да върнем назад.Безпомощни сме към безпощадният ход на времето…А какво сме ние всъщност?Жива верига?Не,просто една брънка от веригата на живота.Нищо особено.Не стига че живеем толкова кратко,а и безцелно се лутаме през повече от половината време,за да открием истини,които даже не са общовалидни.Чудим се,търсим и накрая,ненадейно,времето ни е изтекло…И какво следва?Ставаме на прах.Не можем да победим вечността.А може и да можем…Сухата студена и безчувствена вечност едва ли няма слабости.Може би и тя като нас страда от чисто човешки несъвършенства.Ами ако Вечността се влюби???Не би ли бил животът един прекрасен рай?Всичко би било вечно красиво,влюбено,розово и щастливо!!!....Но това е невъзможно,защото животът се нуждае от механизъм,колело,нещо,което да се върти,нещо,което да тече и да се променя.Иначе няма живот,няма и смърт,няма щастие и тъга.Двойствеността е нужна,за да съществува светът.И какво излиза,че всичките тези несъвършенства са всъщност идеални причини да съществува светът сам по себе си.Изводът е че несъвършенствата правят всичко да изглежда по-очарователно,по-желано.Затова трябва да се примиряваме с недостатъците,но не и да ги подкрепяме.Те са част от природата,от вечния кръговрат на живота…