Светият дух

Събудих се в нощта,
призова ме светлия дух,
той вкара ме в смъртта,
за да пристигна бавно тук

Събуди се животът,
смисълът в нещата,
появи се небосводът,
засия дъгата

Бавно аз издигах
своя свят тъй шарен
мракът с тряс убивах,
на боговете благодарен

Нямаше ни облак
в моя свят коварен,
от светъл дух пазен,
от бита преварен

И издигах аз щастливо
моя свят коварен,
но внезапно по него
дявол хвърли камък

Погледнах надолу
към руините на мрака,
камъни много
към мене летяха

Малко по малко,
камък по камък,
видях аз през сълзи,
загиващ моя замък

И в този момент
проблесна искра.
Яви се при мен!
Духът засия!

Той сълза не пророни,
ни страх го подгони,
защото сияйно вълшебство,
камък го не гони


И както в нощта
уби тъмнината,
така и в Палата
прокуди съдбата

Тогава видях аз
със свойте очи
тоз светъл дух,
що зло заличи

Той не беше реален,
ни бе материален,
в сърцето лежеше,
красиво сакрален

Върху тъмни земи,
сред тъмна мъгла,
издигна ме ти!
Ти си любовта!