Powered By Blogger

неделя, 1 февруари 2009 г.

Случвало ли ви се е....


Случвало ли ви се е някога една кротка носталгия да ви обхване още с първото отваряне на очите сутрин след сън или следобяд?Тиха или по-скоро притихнала, леко посивяла и не депресираща сивота, кротко пулсираща болка някъде дълбоко в душата по нещо или някого, когото го няма наблизо.Това кратко и моментно явление може да потъпи съзнанието в незнайни дебри на тегота и меланхолия.
Случвало ли ви се е да желаете нещо толкова силно,а с всеки следващ опит,протягайки ръце, то да се превръща в дим, а след това в шепа прах?Случвало ли ви се е да обичате някога някого толкова силно,че при самата мисъл да ви боли?Случвало ли ви се е да пожелаете чуждото щастие преди вашето?А случвало ли ви се е да копнеете по нещо или някого,когото никога няма да имате,да искате да чуете нещо,което никога няма да се случи,да искате да имате очи за малките чудеса като децата,но не...Така е, човешкият живот е жестока поредица от събития,които уж самите ние подбираме,а всъщност те ни подбират.Всички ние сме актьори на една малка сцена...Още не сме разбрали кой обаче дърпа конците отгоре-Бог,Съдба или много по-висша сила от тези....
Но има лъч светлина сред всичките тия облаци по безбрежно синьото небе, наречено живот.Тази светлина е любовта.Тя всъщност има много измерения,всеки и дава различни имена,но е все едно и също.Любовта към семейството,обичта или привързаността към някакво животно или човешко същество,усмивката сутрин,която се появява без особена цел,когато човек е доволен и щастлив-всичко това е любов към живота,света и към самите нас.Звучи невероятно,но именно тази чиста силна положителна енергия ще спаси света!Как ли?Като спаси нашите души най-напред,а именно когато се избавим от егоизма,който е вкоренен в нашата човешка същност.
Случвало ли ви се е някога да се влюбите, да изпитате сладката болка по желанието,страстта във вените да си точно с определен човек;този,който те е обсебил,този,който не може да излезе от главата ти,постоянно е пред очите ти;ръцете ти вечно протегнати са за него,а по кожата още се усеща аромата от близкия допир с чуждата,но всъщност толкова желана и близка кожа...Загубата на разсъдъка,сладката ревност,допира на устните,сливането на телата,неугасващият момент на вечността-това е оргазмът на душата.Това е ....Любовта!

Няма коментари: